Дните на август 1877 г. за габровци и за всички българи остават в историческата ни памет като Шипченска епопея.
Особено критичен от боевете на Шипка е 11 (нов стил 23) август 1877 г. Само до обяд Сюлейман паша атакува шест пъти шипченските позиции. Изтощени от липсата на вода и храна, от умората след тридневната борба, от горещината на августовското слънце – руски войни и български опълченци се отбраняват с последни усилия. В неравния бой загиват орловци, брянци и опълченци. Една след друга престават да стрелят „стоманената” и „кръглата” батарея. В решителният час за спасяване на позициите, когато августовското слънце започва да залязва, пристигат стрелците на 4-та стрелкова бригада, възседнали по двама и по трима на артилерийски казашки коне. Ръководството на отбраната е поето от ген. Феодор Ф. Радецки.
Вазовата ода „Опълченците на Шипка” е една от най-възторжената прослава на героизма на българските опълченци. Чрез стихотворението той пресъздава върховният момент от шипченските боеве, уточнено и чрез подзаглавието му „11 август 1877 г.”.
Истории от поредицата „Габрово – живият град“
Какво споделят руските военни, очевидци на събитията, откриваме в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, част от историческата колекция „Габрово – живият град“ на авторите Даниела Цонева и Момчил Цонев.
Несигурният изход от Шипченската епопея допълнително засилва напрежението в Габрово, за което се намират сведения у руския военен Де Прерадович. Между 15 и 18 септември 1877 г. той се среща неколкократно с етапния военен комендант на Габрово подполковник Лвов, който му разказва, че “когато нашите работи на Шипка станали съмнителни, цялото градско население почти поголовно се приготвило за бягство”. Изселването е предотвратено от военните в града “и с увещания, и дори със заплахи”. Според руския военен кореспондент Василий И. Немирович-Данченко обаче бежанци от Габрово има – около 11 (23 нов стил) август 1877 г. пътят край Дряново „още по-гъсто е осеян с бегълци, само че покъщнината им е повече – десетки каруци, купчини черги и възглавници. […] Излезе, че в очакване на турско нашествие тук е избягало половината Габрово. Имали са време и да се стегнат за път, пък и турците не са съсипвали толкова този изключително български град.”
Като описва критичното положение на защитниците на Шипка в „тридневния бой” на 9-11 (21-23 нов стил) август 1877 г. преди пристигането на подкрепленията на ген. Радецки, Немирович-Данченко въобразява какво ще се случи при евентуална руска загуба: „Край!… Още няколко минути, и Шипка ще е отново турска, и лавината на варварите отново ще нахълта в долините на Янтра и Лом, та след като изпепели Габрово, Дряново, Трявна и Търново, да залее с кръв тази благословена от небето страна…” Но все пак „с радостен вик стремглаво долетяха на коне стрелците и изведнъж Св. Никола, настръхнал отново с хиляди щикове, хвърля огън и смърт в колоните на турците… […] Шипка беше спасена.”
Поклон пред паметта на всички загинали в Шипченската епопея и всички габровци, оказвали помощ на военните в тези трудни дни!
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
21 август 1877 г. – започват августовските боеве на Шипка
26 август 1934 г. – откриват Паметника на свободата на Шипка
Руско-турската война 1877-78 г. в енциклопедия Gabrovowiki
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА