На 21 август 1877 г. започват епичните августовски боеве на Шипка, които са от изключителна важност за крайния изход на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Представяме ви откъси от книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, част от историческата поредица на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово – живият град“:
Несигурният изход от Шипченската епопея през август 1877 г. допълнително засилва напрежението в Габрово. По данни на д-р Петър Цончев паниката в Габрово от атака на Сюлейман паша срещу Шипченския проход на 21 август (9 август стар стил) август 1877 г. довежда до бягството на жените и децата от много габровски семейства до Дряново, а някои чорбаджийски семейства достигат дори Свищов.
Подробности за Руско-турската война (1877-1878 г.) вижте в Онлайн енциклопедия Габрово тук
Според Немирович-Данченко „когато Габрово бе в опасност, когато Сюлейман още можеше да нахълта тук” по време на Шипченските боеве от август 1877 г., „всички, дори официалните лица, бяха готови да изоставят града, само Маслов – началникът на окръга и милосърдните сестри решиха да останат в случай на турско нападение.”
На 23 август (11 август стар стил) 1877 г. Де Прерадович наблюдава голямо изселване на българи: „При спускането към долината на Янтра и нататък към Габрово шосето буквално беше задръстено от коли и цели тълпи бягащи. Пó към града, надясно и наляво от пътя, бегълците се бяха настанили на цели лагери, като набързо си бяха направили колиби от клони. […] В 10 часа влязох в Габрово. Градът е в тревога. Жителите се тълпят и сновят по улиците с угрижени лица; мнозина се изселват.”
Габровци активно подпомагат руските и българските защитници на Шипка. По спомените на Стефан Кисов на 24 август (12 август стар стил) 1877 г. през нощта той среща много българи, които спят дълбоко покрай пътя в прохода. Това са бежанците от Южна България и „габровчени”, които “с голям риск за живота си дохождаха да носят вода на превързочния пункт – за ранените и за шипченските защитници”. Около спящите габровци има „бурета, бъкели и други съдове за вода”.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА