Честит Лазаровден. На този ден празнуват хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина. Българската православна църква чества Лазарова събота, празнува се ден преди Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница).
В съботата на Шестата седмица от Великия пост се отбелязва най-голямото чудо на Христос – възкресяването на Лазар шест дни преди юдейския празник Пасха.
Народният празник се нарича още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. Известен е с обичая лазаруване, в който участват лазарки – момичета от 10 до 16 години.
Любопитни факти за лазаруването в България
Още любопитни факти за лазаруването представят от Етнографски музей на открито „Етър“, който в последните години организира „Училище за лазарки“ и на празника представя обичая лазаруване с габровски момичета.
В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за ,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.
В Добруджа и в някои тракийски райони лазаруват малки момичета до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.
В южните и източни райони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията ,,Лазарица”, ,,буенец”, ,,кол”, ,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.
В Североизточна България се наблюдават три възрастови групи лазарки – малки момиченца, момичета между 10 и 13 години и големи моми, като именно в тази последователност те обикалят селото.
В отделни села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица – „буенек”и „булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.
В Източна Тракия лазарките правят кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски дрехи. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.
Общо за всички лазарски групи е изискването в облеклото им да има елементи от невестинска премяна. Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов. Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Виртуален музей Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ във Виртуален музей Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово:
„Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн:
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК
Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК