Художествена галерия „Христо Цокев“ открива изложба с икони на Тревненската иконописна школа, възникнала през XVIII и достигнала разцвет през XIX в. Тя е емблематичен пример за това как е оцеляла българщината. Иконите, представени в експозицията, са от фонда на галерията. Откриването е на 26 април от 17.30 часа, а изложбата може да бъде видяна в Малка зала на ХГ „Христо Цокев“ до края на месец юни.
Една от основните характеристики на тревненската школа и в същото време отличаваща я от Самоковска, Дебърска и др. е фактът, че тревненските майстори не са използвали шаблони. Те са били толкова сигурни в майсторлъка и уменията си, в себе си, че не са имали грам съмнение, че ще успеят да постигнат желания резултат. По тази причина досега не са открити две идентични икони или дърворезби.Тревненските майстори са строги индивидуалисти, водени от желанието за неповторимост и стремеж да изразяват собствената си душевност. Безспорно доказателство за това е широкият ареал от икони, съхранен до днес.
Настоящата изложба проследява сцени от най-светлия християнски празник – Възкресение.
Своеобразен увод в темата е иконата „Матер Божия с Христос“ на габровския зограф Рачо Тихолов.
Минаваме през Разпятие Христово, представено от една великолепна икона на тревненския зограф Симеон Коюв (от рода на Папа Витан), датирана от началото на ХIХ век.
Сцена на скърбящата Матер Божия при вида на разпнатия й син е малко позната, но допълва логически усещането на зрителя.
Силата на вярата е тема, придадена ни чрез разказа за Св. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Тома получил прозвището Неверни, заради неверието в Христовото Възкресение. В първата неделя след Пасха, според разказа на евангелистите, сам Бог се явява пред Тома с думите: „Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Томина неделя честваме през първата неделя след Великден. Представените четири икони по темата представляват един нагледен пример за развитието на Тревненската иконописна школа, чието развитие най-общо се разделя на два периода.
Възнесение Христово, Събора на светите отци и Петдесетница са библейски сюжети, вълнували българина през късното Възраждане и съвсем естествено е да намират място и в иконописта. Особен интерес тук представлява иконата „Сошествие на Св. Дух“ на Христо Цокев. Иконата е изписана в изляло академичен стил, характерен за автора и е от 1874г.
Експозицията продължава и с най-светлия български празник 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, се чества на 11 май.