Домът на хумора и сатирата ще отбележи с изложба 125 години от рождението Райко Алексиев – популярен български хуморист, журналист, издател, карикатурист. Официалното откриване на изложбата е на 1 март 2018 г. от 17 часа, вход свободен. Произведенията са от фонда „Хумор на народите“ на ДХС Габрово.
Кой всъщност е Райко Алексиев, или популярен още като Фра Дяволо?
Райко Алексиев е издател на хумористичния вестник „Щурец“ без прекъсване от 1932 г. до 8 септември 1944 г. Арестуван е в първите дни след 9-септемврийския преврат като „враг на народа“ и умира на 18 ноември 1944 г. в София в следствие на нанесените му побои. Като автор се подписва и като Щуреца, Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража.
Райко Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатури от ученическата скамейка (1907).
Списването на „Щурец” е изцяло негово дело, при това пише и рисува материалите в дома си. Сред сътрудници на вестника са известни имена като Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов, Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир и много други.
Пише и издава хумористични разкази и фейлетони (сборниците „Жалостиви случки” – 1929; „Генчо Завалията” – 1933-34; „Клюката” – 1935; „Хорски уста” -1937 ;), „Хумористична история на българите” (1937) и др. ).
Враг на народа
В навечерието на преврата от 9 септември 1944 г негови близки го предупреждават да напусне страната, както постъпват мнозина министри, политически лица, индустриалци. Кум на семейството е роденият през 1872 в Дряново виден български политик Никола Мушанов. Той снабдява Р. Алексиев с дипломатически паспорти, за да напусне страната. Но писателят не вярва, че го грози опасност: „Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа…. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”
След като умира още в края на 1944 г. в следствие на нанесените побои, през март 1945 г. е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. В съда единствено в негова защита говори колегата му Александър Жендов и единствен отхвърля повдигнатите обвинения. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите – забранени.
След 10.11.1989 г. Райко Алексиев е реабилитиран. Съюзът на българските художници нарича на негово име една от галериите си в София.