На 8 ноември 1851 г. е роден поборникът и опълченец Пенчо Недков Сватов (Свата). През април 1877 г. постъпва в пета опълченска дружина. Участва в боевете при Ст. Загора, Шипченския проход, с. Зелено дърво и Шейновския укрепен лагер. Награден е със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги”, IV степен, сребърен медал и позлатена чаша. Доброволец е и в Сръбско-българската война от 1885 г., вписан във Втори конен полк. Дълги години е председател на Габровското поборническо-опълченско дружество, а от 1924 до смъртта си е негов почетен председател.
Повече за поредицата „Габрово – живият град“ прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово
Любопитен разказ за дядо Пенчо Свата четем в книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ , част от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев:
„Рядко се среща човек като дядо Пенчо Свата, който до дълбока старост да запази бистър и бодър ума си. Взел участие в отряда на генерал Чернаев при освобождаването на Сърбия, той е бил ранен и лежал дълго в една сръбска болница. Когато излязъл оттам, бил принуден да стане градинар, за да изкарва за прехраната си. През зимата отишъл в Букурещ, дето станал файтонджия на владиката и при обявяването на Освободителната война се записал един от първите в опълчението. Бил се юнашки при Стара Загора и на [връх] св. Никола, както и при Шейново, за което имаше няколко Георгиевски кръста. Дядо Пенчо беше взел участие като доброволец и в Сръбско-българската война.
В последно време дядо Пенчо изнемогваше материално, защото беше останал с бабичката си само на опълченската си пенсия. Даже в последно време той подари всичко, което му беше останало, на Дружеството на запасното войнство да си построи дружествен дом. „После смерти живот” – ни казваше той една философска истина, която малцина могат да разберат.
Дядо Пенчо беше много чувствителен, честолюбив и скромен. Мъчно човек можеше да го предразположи да разкаже нещо за себе си. Уваженията, които му оказваха, приемаше с голямо стеснение. Спомням си как своя подвиг на св. Никола прехвърли върху свой другар. Отишъл дядо Пенчо на знаменитата чешма, като да отиде на разходка, а то било другарят му да заеме неговото място в окопа, което било по-защитено. Когато дядо Пенчо се върнал с вода и другарят му поискал да му отстъпи обратно мястото, дядо Пенчо го възпрял. В следващия момент неприятелски куршум пробил главата му и той издъхнал върху скута на дядо Пенчо. Той разказваше това просълзен, защото нещо го накарало да отиде за вода, че да го замени другарят му в окопа и да бъде убит вместо него.
Добър, мил старец, истински родолюбец беше Пенчо Свата, нека бъде вечна паметта за него!“
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Златев“ и „Том 1″