През 1934 г. габровското дружество на запасните офицери и подофицери издига паметник на загиналите априлци в местността Рани бунар (или Ранни бунар) под старопланинския връх Мара Гидик – мястото на последното сражение на Дюстабановата чета от 11 май 1876 г.
Дружеството организира и ежегодни походи за поклонение пред подвига, превърнали се в традиционно отслужване на панахида за загиналите. През м. август 1935 г. дружествените членове осъществяват поход-поклонение за трети път. След религиозна служба пред вече готовия паметник на априлци, в словото си председателят на организацията – запасният капитан Константин (Коста) Йотевски – заявява, че по повод 60-годишнината от Априлското въстание той ще бъде официално осветен.
Паметникът на Рани бунар не е грандиозен, но е достоен. Построен е с помощта на родолюбиви габровци и населението от с. Острец, Троянско по плановете на съюзния член арх. Стефан Хаджистойчев. Иззидан е от дялани камъни върху квадратна основа. Висок е близо 8 м, основната му част е във вид на пресечена пирамида, завършваща с двускатен каменен корниз. Отгоре е поставен скулптиран от камък цилиндричен връх, увенчан с двураменен кръст. В текста на монтираната паметна плоча са изброени имената на загиналите четници. Според в. „Възход“ от 11 август 1936 г. в основите на паметника са положени техните кости.
За организацията по освещаването на паметника се създава Комитет с председател инж. Божинов, подпредседател кмета на Габрово Стою Андрейчев, секретар Коста Йотевски и членове Ст. Ангелов (касиер), Цоню Конкилев, В. Влайков и К. Станчев. Тържеството е обявено за 26 юли 1936 г. Специално съставена програма предвижда още на 25 юли провеждането на заря с церемониал от войскови части и запасното войнство. Отдалечена на 70 км от Габрово, местността Рани бунар събира на 26 юли за поклонение 1 500 души от Габровска, Севлиевска и Троянска околия. Сред присъстващите са и останалите живи габровски опълченци, както и представители от сдружението на занаятчиите и работниците в Габрово. Тържествената религиозна служба е извършена от протосингела на Ловешката епархия в служение с осем свещеника, двама от които от Габрово – йеромонах Дамаскин и Стилян Кръстев, архиерейски наместник. Габровският кмет Ст. Андрейчев, троянският околийски началник Бакърджиев и председателят на дружеството на запасните офицери и подофицери К. Йотевски с речите си изразяват народният дълг към паметта на тия, които „изгоряха в любовта си към свободата“ на отечеството.
Близо половин век традицията за честванията при паметника на Рани бунар е прекъсната. По повод 120-годишнината от Априлското въстание и 60 години от освещаването на паметника празникът е възстановен по инициатива на Габровската община. На 2 август 1996 г. граждани, ветерани от войната, запасни офицери отново си припомнят историческите събития, вплели в едно порива за човешки правдини с дарителската воля и амбицията да се съгради паметник за увековечаване на едно епохално минало. От 2010 г. като продължение на тази традиция се организира ежегоден възпоменателен туристически поход-поклонение „По пътя на четата на Цанко Дюстабанов“, впоследствие подкрепен от областната администрация в Габрово. В него се включват като участници не само габровци, но и от София, В. Търново, Русе, Нови Искър, Червен бряг, Петрич и други селища в страната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Статия за Априлското въстание в Онлайн енциклопедия на Габрово Gabrovowiki
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете сециалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: