Автор: Даниела Цонева, историк, съавтор на историческата поредица „Габрово – живият град“
На 15 юни 1876 г., без да иска причастието и молитвата на свещеник, след като раздава “колкото пари имал у себе си на вдовици и сиромахкини”, войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов “без никакво смущение” се качва на бесилката. След “дълъг и широк обвинителен акт”, прочетен на “публично съдене” в Търновския конак, той е осъден на смърт чрез обесване заради “воеводство и главатарство по въстанието и всичките бунтовни деяния”, които е извършил. Това разказва в спомените си Юрдан Теодоров, член на Търновския извънреден съд. Ще ви разкажем за последните дни от живота на габровския войвода през текста на Юрдан Теодоров.
Първоначалното решение е присъдата да се изпълни в Габрово. Поради необходимостта от “достатъчен брой конни заптиета”, търновският мютесариф (управител) телеграфира до командира на Дунавския военен окръг с искане да бъдат изпратени “40 души войници от редовната кавалерийска част от Свищов, които да откарат осъдените в Габрово”. Според думите, записани в спомените на Юрдан Теодоров, Дюстабанов заявява, че желае да бъде обесен в Търново, тъй като “ще бъде по-салтанатлия, по-тържествено, защото тука е голям град”.
Цанко Дюстабанов: „Цяла Европа се възмути от вашите зверства“
“Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във вашите ръце, че със сила ний не ще да ви надвием, но зная още, че вий сте варвари и тирани, че поради въстанието вий ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства” – изрича войводата на турски език пред съда, според свидетелството на Теодоров. “Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме да направите зверства […] благодарение на което се компрометирахте през целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече […] цяла Европа се възмути […] и тя скоро ще дойде да ви изгони оттука”.
По време на следствието, според Теодоров, Дюстабанов е “твърде добре третиран; всякога турците го наричаха “Цанко ефенди”, в съда му даваха стол да седи и цигара да пуши, питаха го дават ли му редовно храна, как отива раната му и пр. А арестантите в затвора всички му ставаха на крака, отдаваха му почет като на войвода и му струваха място да седне”. Представителите на официалната държавна власт са в учудване от увлечението му да стане “бунтовник”. Те не пропускат да отбележат, че той, който е известен и сред турците като “умен” човек, познаващ освен историята и други науки, се е впуснал “в тая глупава работа”.
Цанко Дюстабанов – един от най-доблестните, най-храбрите и най-интелигентните български воеводи
Но за Цанко Дюстабанов освобождението не е просто глупава работа. “Избран и провъзгласен” с “общо съгласие и единодушие” за войвода, Юрдан Теодоров пише, че “оттогава насетне Дюстабанов стана всецяло въстаник; и духом, и телом се предаде той на святото дело за освобождение на отечеството, за което работи с постоянство и неописуема храброст чак до края”.
Историографията не е много щедра към “един от най-доблестните, най-храбрите и най-интелигентните воеводи по българските въстания” по думите на Юрдан П. Теодоров. Изворите за него и за дейността му като войвода са твърде ограничени. Според проф. Симеон Янев (белетрист, литературен историк и критик), Цанко Дюстабанов е “едно от чудесата на 1876 г., една от големите загадки на българския дух”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
13 май 1843 г. – роден е Цанко Дюстабанов
15 юни 1876 г. – обесен е габровският войвода Цанко Дюстабанов
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Виртуален музей Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ във Виртуален музей Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово:
„Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн:
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК
Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК