През 1978 г. Етнографски музей на открито „Етър“ се сдобива с 1392 книги, лекции, списания, бюлетини, вестници от наследниците на видния габровски адвокат Никола Сокеров (1884-1945). От тях 630 са откупени, останалите 763 – дарени.
Подробности за живота на Сокеров са описани от уредника в музей „Етър“ Румяна Денчева в статията й „Библиотеката – неизвестното лице на адвокат Сокеров“. Адвокатът е един от обикновените български герои от миналото, сражавал се във войните за национално обединение в началото на 20 век.
Никола Сокеров завършва Школата за запасни офицери през 1906 г. с чин подпоручик. Участва в Балканската война като запасен офицер и е тежко ранен при обсадата на Одрин. През 1913 г. е повишен в чин поручик, а през 1918 г. – в капитан.
Отминалите наскоро войни, в които Сокеров участва, повлияват и върху библиотеката му. В нея се срещат заглавия като: „Балканската война 1912-1913 г.“ на ген. Ив. Фичев, „Възраждането на Македония“ на Г. Константинов, „Балканските войни“ на А. Тошев, „Освободителни борби на Македония“ на Хр. Силянов, „Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912-1913“, „Македония в Българската история“ на Ив. Дуйчев, „Македония – минало и нови борби“, „Престъпното безумие и анкетата по него“ на Иван Евст. Гешов и др.
Сокеров се интересува и от съвремието на България тогава. В библиотеката му са запазени книги като „Странички от нашата нова политическа история“ на Ал. Малинов, „Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски по отговора на тронното слово“, „Кризата в съвременния парламентаризъм“ на С. Баламезов, „Пътят на България“ – реч на Б. Филов, произнесена в народното събрание през 1941 година.“
Краят на земния живот на Никола Сокеров не е свързан с Българската армия. Умира след боледуване на 12 март 1945 г. в София. Погребан е в габровските гробища.