Габровецът Димитър Кудоглу е благодетелят, дарил на Пловдив красивите тютюневи складове, които изгоряха в пожар на 20 август 2016 г., пише сайтът „Площад Славейков“. С наема от тях дарителят предвиждал да се финансира „за вечни времена“ основания от него Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ в Пловдив. Изгорелите тютюневи складове са паметник на културата.
Димитър Кудоглу е габровец… но родом от село Малко Габрово в Ксантийско, днешна Гърция. Селото е основано от българи, българско остава населението му и в началото на ХХ век до Балканските войни от 1912-1913 г. На 13 юли 1913 г. село Габрово било опожарено. Според краеведа д-р Петър Коруев повечето габровци разказват, че името на селището им произлиза от … дървото габър, което се срещало много често. Позната история и за нас, габровци от Балкана. Краеведът предава разказа на възрастна габровка за още едно предположение за името на селото в днешна Гърция – светогорският монах Климент, родом от нашия град Габрово, идвал твърде често по тези места да събира помощи за манастирите. Той препоръчал на селяните да нарекат новото си селище на името на родното му място, но за да се различават двете селища, новото село било назовано Малко Габрово. Така селото се наричало до към 1890 г., след което определението ״малко“ с течение на времето отпаднало и останало само с. Габрово. Тази промяна отговаряла вече на действителното състояние на селището, което се уголемило, относително се благоустроило и укрепнало стопански.
Съвпаденията между нашия град Габрово и село Габрово в днешна Гърция не спират дотук. В землището на с. Габрово има доста интересни и ценни старини, но всичките останали непроучени. Най-ценна и вероятно най-древна е старината Градището, по габровски ״Градишшиту“. Градището е разположено върху най-южната част на близкото източно възвишение, вдясно от пътя за Ксанти, на около 1 км извън с. Габрово. Останките от дебели основи, които сме виждали, имат вид на крепостни стени и обхващат повърхност от 1500—2000 м2 – разказва д-р Петър Коруев.
Роденият в село Габрово Димитър Кудоглу бил едър тютюнотърговец. Принуден да напусне родния си край поради непрекъснати преследвания, той емигрирал в Германия и се заселил в Дрезден, голям център на тютюневата търговия. Тук успял да развие и разшири стопанската си дейност. По няколко пъти през годината се връщал в Ксанти и в Пловдив, за да наглежда вървежа на търговските си дела. Всяко негово идване било съпроводено с благодетелство. Той подпомагал нуждаещите се негови селяни с пари, храна и облекло – пише д-р Петър Коруев. Благотворителната му дейност е мащабна и може да се сравнява с благотворителността на нашите габровски индустриалци от миналото. От 1915 до 1918 г. той дал 521 270 лв. за еднократни помощи и за издръжка на институти, дружества и пр. През студената 1916—1917 г. в Пловдив открил 11 трапезарии, които раздавали безплатно всеки ден по 1000 топли обеда на нуждаещите се граждани, без разлика на вяра, народност и политическа принадлежност. През 1920 г. внесъл в Българската академия на науките на два пъти по 50 000 лв. за фонд на негово име, от приходите на който да се дават награди или да се издават литературни трудове. През 1921 г. внесъл във фонда „Иван Вазов“ 80 000 лв., във фонда „Ц. Церковски“ — 100 000 лв., и в Министерството на просветата — 50 000 лв.
На 1. XII. 1926 г. била основана фондацията Дом на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ в гр. Пловдив. Фондацията имала за цел да се бори с детските болести, туберкулозата, венерическите болести и др., и да поощрява благотворителността и милосърдието. Домът се помещавал в ново, солидно, пететажно здание, което Д. П. Кудоглу купил специално за тази цел, намиращо се в Пловдив на площад „Цар Симеон“ (сега площад „Централен“). По данни от Константин А. Турдоглу изразходваните за този дом от Д. П. Кудоглу суми за периода от 1. XII. 1926 г. до 31. XII. 1944 г. възлизат на 39 502 348 лв.
Единадесет години след смъртта на Кудоглу – през 1951 г. – Домът на благотворителността и народното здраве е затворен с правителствен указ. А през 1973 г. местната власт решава да събори срадата, за да разширят пощата. Двата тютюневи склада, оставени за „вечни времена”, за да финансират болницата, били одържавени и продадени.
„Може смело да се каже, че каквото място заема Вас. Априлов в историята на нашето образование, такова е мястото на Д. П. Кудоглу за българското здравеопазване“ – отбелязва краеведът д-р Коруев.
При откриването на Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив на 8 ноември 1927 г., Димитровден, Димитър Кудоглу заявява: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина“. Неизбежно е сравнението с индустриалеца Пенчо Семов, наричан българския Рокфелер, или с друг габровски индустриалец – Христо Райков, наричан българския Хенри Форд.
По информация от „Площад Славейков“ и „Село Габрово, Ксантийско“ от д-р Петър Коруев.