Интернет кампания „Аз се радвам на малките неща, а ти ?“ организира младежката организация „Габрово Сошъл“. Може да споделите вашите истории на Facebook страницата Gabrovo Social или да изпращате ел. писма на gabrovosocial@gmail.com.
Ето какво споделят младежите за инициативата си:
Каква е идеята ? – Всеки от нас преживява малки неща, които доста често приема безразлично или не им обръща внимание. Идеята е да обърнем внимание и да се научим да се радваме, дори и на малките неща.
Защо ? – Днешният динамичен свят, лошото икономическо състояние, стресът, проблемите и всичко останало, толкова много са ни погълнали, че забравяме да забелязваме. Живеем в нашият свят от тревоги, стискаме зъби и караме докато издържим. Един от големите недостатъци на човешката същност е да приема всички хубави неща в живота си за даденост и да не ги оценява, в искането си на нещо ново и по-голямо. Нашето предложение е да се опитаме да виждаме и оценяваме повече, да се радваме и да сме благодарни въпреки проблемите.
Каква е целта ? – Какво ще кажете да сте видели нещо, което ви е развеселило от сърце и да го споделите с други хора, да се посмеем заедно. Винаги споделеното изживяване е много по-стойностно. Ако вие сте човек, който ежедневно се радва на простички неща, опитай да научиш и другите. Помогни им, направи живота им по ведър, като споделяш истории. Нека си помагаме взаимно.
Ако приемеш инициативата ни с подигравка, означава че имаш най-голяма нужда да се включиш 🙂
Най-активните, най-радостните и хората с обикновените неща ще бъдат наградени с нашият медал на „БЛАГОДАРНОСТТА“, това е приз, който никой габровец не е получавал до сега. Медалът на благодарността ще ви послужи в Габрово и за нещо повече от медал, но това оставяме в тайна.
Първата история, която ми се случи скоро:
Прибирайки се вечерта, спирам не светофара до ОББ и у-ще „Васил Левски“, всички го знаете. Навън е тъмно и както винаги няма жив човек по улицата. Гледам таймера на отсрещният светофар и гледам едно бездомно куче ме гледа втренчено. Съвсем културно и благоприлично седи и чака спокойно. Изплезило език и ме зяпа, при което светва зелена светлина за пешеходците. Всички знаете, че този светофар има и звукова сигнализация за слепи хора. Звукът за пресичане засвири с приятната си мелодия 😀 и кучето тръгна да пресича. Обаче през цялото време докато пресича ме гледа и доволно потичва, мяткайки опашка. Толкова беше доволно това същество от това, че знае какво става. Имах чувството, че ми каза „Как е брат, какво правиш….“, толкова величествено си пресече, гледайки ме с изплезения си език, че се смях после няколко дни, като се присещах. Та после се замислих, че постоянно сме обгърнати от такива случки, стига да имаме очи да ги видим.
Споделяйте 🙂
Още една от инициативите на Габрово Сошъл: Телефонната кабинка „Gabrovo Social“ продължава да събира послания за града