Автор: Даниела Цонева, историк и съавтор на историческата поредица „Габрово – живият град“. Пълния текст на статията е публикуван във в. „100 вести“, бр. 160, 21 август 2019, „Шипка се оказа „заключена врата”, която спря за няколко месеца 40-хилядната армия на Сюлейман паша“
Всяка година през август почитаме паметта на героите от Шипченската епопея – епичните боеве от Руско-турската освободителна война от лятото на 1877 г.
През различните векове Шипченският проход е с променящо се стратегическо и военно значение, фактор за развитието на търговски обмен. Използва се още от античността, през Първото и Второто българско царство. В периода на османското господство проходът се охранява от габровци, които имат статут на население с особени задължения, каквато е категорията на т. нар. дервентджии – охранители. През целия период на чуждото владичество в Шипченската планина действат хайдути, свидетелство за което са пътните бележки на Евлия Челеби (1662 г.). В условията на две от Руско-турските войни (1806/1812 и 1828/1829 г.) в този старопланински регион се съсредоточават голям брой бунтовници, преминават разузнавателни руски отряди, а през 60-70-те години на ХIХ в. действат четите на Филип Тотю (1867 г.), новомахленската чета на Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев (1876 г.).
Шипка е най-удобният проход през Балкана и най-прякото направление към Одрин и османската столица Цариград. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г. в резултат на съгласуваните действия от север на ген. Дерожински, командир на Габровския отряд, и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. При първата атака за овладяване на прохода на 17 юли, реализирана от Габровския отряд, са убити двама офицери и 77 сержанти и войници, ранени са четирима офицери и 128 сержанти и войници. Причината за първоначалния неуспех е три пъти превъзхождащия противник, добре укрепените му позиции, некоординираните действия на руските отряди от север и юг. С овладяването на Шипка след третата едновременна атака завършва окончателното освобождение на територията на Габровския край. Започва няколкомесечната му защита, продължила повече от пет месеца в условията на постоянна нужда от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещини през лятото и ниски температури през зимата. Още в първия ден от Шипченската епопея под командването на ген. Николай Г. Столетов са разположени на позициите 7 500 руски войници и български опълченци с 27 оръдия. В помощ на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия.
Най-голяма е помощта на габровци по време на епичните августовски боеве. Само за 1 ден на 11 (нов стил – 23) август габровци докарват 6 хил. бъчви вода за защитниците на Шипка. Над 1 000 жители, в т. ч. и деца, разнасят под град от куршуми вода на руските войски и дори на стрелците от първите линии, изнасят ранените. Дневно в града се пекат по 5 000 оки хляб. Ген. Кренке съобщава за изпращането на 80 чифта волове, нужни за „изкачването на оръдията и други тежести в планината”. Войската съществува благодарение на помощта на Габрово.
Шипченската епопея в спомените на военни и пътешественици
Освобождението на Габрово, организирането на временното руско управление в града и особеностите на военновременните месеци, създаването на военните болници, подпомагането на бежанците и отношението към представителите на османската власт и турските военни, шипченските боеве, зимното стоене и преминаването на Стара планина са темите, които впечатляват пребиваващите през града военни кореспонденти на европейски вестници и списания, както и руските военни. Унгарският учен Феликс Каниц, испанският художник Хосе Луис Пелисер, военният кореспондент Василий Немирович-Данченко, д-р Павел Песяцки, руските офицери Феодор де Прерадович и Стефан Кисов са преки участници и свидетели на събитията. Те създават мемоарния образ на войната, лично преживян и усетен.
Според Ф. Каниц освобождението на града „без бой” се дължи на факта, че бързото навлизане на руските войски в Северна България предизвиква паническото бягство на османските чиновници и малката военна част от Габрово. Немирович-Данченко представя като значим момент от дейността на временното руско управление решимостта на окръжния началник капитан Маслов, предотвратил турско нападение на Габрово по време на Шипченските боеве от август 1877 г. Де Прерадович разказва за задълженията на подполковник Лвов, етапен военен комендант на Габрово от септември 1877 г., да възпре „поголовното” изселване на габровското население, уплашено от развоя на сраженията през август. Д-р Павел Песяцки откроява сред „най-забележителните и най-деятелните лица” от габровци, които подпомагат болницата, габровския лекар Алекси Христов. Българинът на руска служба Ст. Кисов описва масовите изселвания на тракийските българи, породени от настъпленията на османските войски, числото на които според него наброява не по-малко от 250 000, напуснали домовете си, без да успеят да вземат и най-необходимото като облекло и храна. Той описва и особеностите на габровската помощ – „габровчени с голям риск за живота си дохождаха да носят вода на превързочния пункт – за ранените и за шипченските защитници”. Немирович-Данченко въобразява какво ще се случи при евентуална руска загуба при боевете за Шипка: „… лавината на варварите отново ще нахълта в долините на Янтра и Лом, та след като изпепели Габрово, Дряново, Трявна и Търново, да залее с кръв тази благословена от небето страна…”. Руският военен кореспондент пише още за боевете на 8-11 август: „С кръв сме я завзели, всички до един тук ще умрем! Сякаш сърцата им се бяха сраснали с тези голи скали и сиви скатове. Как да отстъпят, без да защитят този пункт!…” Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9-14 (н. ст. 21-26) август защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен.
Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки Шипка се оказва „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша. Опитал се да я „пробие, за да премине на Север и да нанесе съкрушителен удар на руската армия като я раздели на две части”, той не успява да подпомогне обсадения в Плевен Осман паша. Защитата на шипченските позиции отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен. Падането на плевенската крепост, според западната преса – оказала се „костеливият орех”, „развръзва възела на войната”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА В ИСТОРИЧЕСКИТЕ СТАТИИ НА ГАБРОВО DAILY
Подробности за Руско-турската война (1877-1878 г.) вижте в Онлайн енциклопедия Габрово тук
21 август 1877 г. – започват августовските боеве на Шипка
26 август 1934 г. – откриват Паметника на свободата на Шипка
Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.