Вилата на Пенчо Семов, завещана от големия габровски индустриалец за старопиталище, събуди интереса на национални медии през последните седмици. Настоящото състояние на сградата, която дълги години е инфекциозно отделение на габровската болница „Д-р Тота Венкова“, беше популяризирано от фотографа Жоро Хаджиев от Стара Загора с албум снимки във Facebook, озаглавен „За мишките и хората”.
Габрово Daily направи обзор на публикациите по темата.
„1 към 1 в строителството“: „Старопиталището на Рокфелер от Габрово или „За мишките и хората“
Сайтът 1kam1.com препубликува фотоалбума на Жоро Хаджиев в статията „Старопиталището на Рокфелер от Габрово или „За мишките и хората“ от 23 септември 2015 г. Медията представя биографията на Пенчо Семов и съдбата на вилата му в квартал „Дядо Дянко“. В обширната статия четем:
Г-н Семов умира на 10 юли 1945 година като оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева – около 9 милиона американски долара и многото сторено добро за семейството си, за града си, за страната си. И за хората.
В последния си път Пенчо Семов е изпратен от цяло Габрово, но посмъртната му воля, добре обмислена и записана „със здрав ум, добра памет и чиста съвест“, не е изпълнена. Фондацията не успява да изпълни волята на дарителя заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.
С любов, труд и постоянство. Думи, изписани на стените на старопиталището.
Министър Томислав Дончев коментира във Facebook фотоалбума на Жоро Хаджиев
„Красиви и тъжни снимки. Много неща бяха оставени на разрухата през последните 25 години, не само тази сграда. Реституираните стари фабрики, също паметници на културата са се превърнали в руини. Нека да напомня, че допреди няколко години, имаше и детски градини и училища в ужасно състояние. Днес повечето от тях са ремонтирани, но има нужда от още много- след Зала „Възраждане“, трябва да се продължи с Дома на културата, защо не и с летния театър, спортната зала, стадионите също имат нужда от ремонт. Лошото е, че и европейските пари не са безкрайни, нито пък има как да стане изведнъж, колкото и всички да го искат. В Габрово се работи и то здраво – много неща се направиха и има още много да се направят. Дано се стигне и до тази чудесна сграда“.
Томислав Дончев прави и следните уточнения относно собствеността и съдбата на вилата на Пенчо Семов:
И някой важни уточнения: – сградата е в активите на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Не може да виним Д-р Савчева за състоянието и- до момента приоритет беше основната сграда на болницата, която тя успя да обнови, както и доставката на медицинска апаратура – важно за да имаме повече спасени животи; – реставрацията на сградата, вероятно ще е по- скъпо от построяването на нова сграда, а и болницата помещения има предостатъчно. За нея трябва да се мисли, основно като за паметник на културата; – ако сте на мястото на Д-р Савчева и трябва да изберете реставрация на сградата или ново медицинско оборудване, какво решение ще вземете? – сградата може да се прехвърли на община Габрово и да се кандидатства за финансиране, но това означава, общината да се откаже от някоя друга планирана инвестиция- вероятно Дома на културата; – нека не пропускаме и другите възможности- да се намери инвеститор, публично- частно партньорство, ако е възможно….и едва ли ще мине без противоречия… – в допълнение на възмущението, нека да намерим кауза за тази сграда- да си представим, какво би могла да бъде…музей, дом…,тогава, убеден съм ще е много по- лесно да се намерят пари.
БТВ: „Завещано „старопиталище“ с уникална архитектура тъне в разруха“
БТВ прави видеорепортаж за вилата на Пенчо Семов на 27 септември 2015 г. Само солидните основи на уникалната архитектура не позволяват сградата да рухне, споделя в репортажа Марияна Трифонова. Процедура по смяна на собствеността превръща красивата сграда в руина, информират от БТВ. Репортажа може да гледате тук.
„Webcafe“: „На прощаване със старопиталището в Габрово“
Сайтът Webcafe представя историята на вилата на Пенчо Семов в статията „На прощаване със старопиталището в Габрово“ от 28 септември 2015 г., като прави паралел с други изоставени сгради с културно-историческа стойност като „Захарна фабрика“ и банята в квартал Овча Купел в София.
През последната седмица една такава частица от миналото успя да си пробие път отвъд покритите с бръшлян стени и да привлече общественото внимание към проблема с архитектурното ни наследство.
Заедно с нея от дълбините на историята изплува и името на един достоен, но също така забравен българин.
Името на този човек е Пенчо Семов – виден български индустриалец, чиито живот и дело допринасят изключително много за стопанското развитие на страната.
Неясно защо обаче за него доскоро знаеха само шепа историци.
И по-възрастните габровци, защото тъкмо това е градът, усетил в дела девиза на търговеца –„Труд, любов, постоянство“. В Габрово Пенчо Семов основава няколко фабрики и разгръща широка благотворителна дейност.
Частицата, която върна спомена за този човек пък, е собствената му вила, придобила популярност като старопиталището в Габрово.
През втората половина на ХХ век сградата е инфекциозно отделение на габровската болница. За съдбата й след това Webcafe пише:
Навсякъде по света посрещат Милениума с фойерверки, вилата на Пенчо Семов обаче влиза в новото хилядолетие с пожар.
Малко след като сградата бива изоставена, тя се превръща в притегателно място за габровските младежи, които се забавляват там, далеч от контрола на възрастните. Една такава сбирка става причина и за избухналия преди 15 години пожар, унищожил покрива на старопиталището.
А иначе нито времето, нито разрухата са в състояние да скрият красотата на този архитектурен шедьовър. Талантът на арх. Гръблев си личи във всяка извивка и всеки дребен детайл. От арките на терасите до капителите на колоните.
Днес, потънала във вечнозелените прегръдки на бръшляна, някогашната вила на Пенчо Семов очаква смирено своята участ.
Из притихналите коридори отдавна не бродят дори призраците, само от време на време някой бездомник се промъква, за да потърси подслон. И това е, може би, най-близкият акт до осъществяването на последното желание на предишния ѝ собственик – да дари дом за нуждаещите се.
Фотографиите в статията в Webcafe са на Христо Узунов, заснел множество изоставени сгради у нас, които могат да бъдат видени във Facebook страницата „Изоставената България“. Фотографът гостува и в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия и представи снимки от вилата на Пенчо Семов (гледайте предаването тук).
Как е изглеждала вилата на Пенчо Семов приживе на индустриалеца
На този уникален кадър е заснет крупният индустриалец Пенчо Семов пред неговата вила. Тази красива сграда е строена през 1928-1933 г. по проект на арх. Никола Гръблев. Според неизпълненото завещание на Пенчо Семов вилата му трябвало да се превърне в старопиталище за писатели, журналисти и бедни възрастни работници от неговите фабрики. Прочетете повече в книгата Имало едно време в Габрово
„Гласове“: „Да простреляш ангел“
Сайтът „Гласове“ също разказва в статията си „Да простреляш ангел“ от 2 октомври 2015 г. историята на индустриалеца Пенчо Семов и на забележителната сграда в квартал Дядо Дянко.
Днес от цялото великолепие на вилата не е останало почти нищо. Изглежда уморена и някак примирена със съдбата си. Езерото и чешмата отдавна са пресъхнали. Паркът е обрасъл с бурени. Алея с кестени отвежда към входната врата на изтърбушената къща.
„В такава обстановка в теб се преплитат много чувства. Хем искаш да снимаш, хем ти е гадно… трудно е за обяснение. Трябва да си абсолютен непукист, за да останеш равнодушен в тягостната обстановка – разказва Жоро Хаджиев“.
Недокоснат от превратностите на времето е само „Ангелът със стареца и старицата” – скулптурната композиция на Йосиф Шквара, поставена на покрива на старопиталището. В квартала говорят, че е бил правен опит „Ангелът” да бъде прострелян в гръб, защото се пуснал слух, че в статуята има скрито злато.
Да простреляш ангел – това е български патент.
Да изоставиш великолепен паметник на културата – също.
Срещу вилата има детска градина, всеки ден тук минават родители и малчугани. Малчуганите знаят, че не трябва да приближават къщата, защото е страшна и пълна със зарази. Възрастните не са чак толкова предпазливи. В границите на бившия парк са сепарирани малки градинки, в които хора от квартала отглеждат домати, картофи, цветя. Секат дърва за зимата. Оформили са няколко огнища за печене на чушки, варят компоти, приготвят лютеница.
Вестник „Капитал“ публикува в броя си от 3 октомври 2015 г. статия под заглавието „Имало едно време в Габрово“. Авторът Мариана Мелнишка посочва в бележка: „С възхищение и благодарност заимствам като най-подходящо заглавието на забележителния краеведски труд на Даниела и Момчил Цоневи“. Книгата „Имало едно време в Габрово“ (повече за книгата прочетете тук) е първото издание от историческата поредица „Габрово – живият град“ (повече за поредицата прочетете тук).
За прословутата вила на Пенчо Семов авторът М. Мелнишка пише в „Капитал“:
Най-благородният порив на неуморния му ум също е бил осуетен от времето и драматичните икономически и политически промени в страната ни. Пак по проект на арх. Гръблев той построява величествена сграда като вила за семейството и за посрещане на знатни гости, но я завещава за ползване от възрастни, самотни или семейни негови работници и хора на изкуството, с всички удобства, сред парка с малко езеро и кътчета за отмора. Централното крило Йосиф Шквара увенчал с композиция на старец и старица в прегръдката на ангел. Завещанието на индустриалеца, както и фондацията, натоварена с изпълнението му, са потънали някъде след 1955 г., а сградата стърчи като занемарен паметник на предвоенния възход на Габрово.
За индустриалния дух на Габрово авторът на „Капитал“ пише:
С дарения от цялото население, а най-много от богатите, са строени обществени сгради, училища и църкви, библиотека и театър. Какъв е бил този техен дух, закърмен от Янтра, та момчета от колибарски махали – Цвятковци, Калпазани, Боженци – като слизали да чиракуват при грънчари, гайтанджии, ковачи или да помагат на бащите си в дребна разносна търговия, с такова упорство и жажда за знания опознавали света наоколо си, че много от тях завършвали Априловската гимназия, за да стигнат до европейски университети. После се връщали по родните места и създавали модерна индустрия върху канарите, сред дърветата и със силата на водопадите. Там строили десетки фабрики, там възстановявали опожарените, там ги разширявали и обновявали с годините. За работниците осигурявали жилища и трапезарии, младоженките дарявали за сватбата, за децата им отваряли забавачници, а за възрастните построили старопиталища.
На паметта на индустриалеца Пенчо Семов са посветени думите:
Изумителна е историята на Пенчо Семов, който започнал от дете да помага на баща си в кърджийството, крачел през дългите зими по потурки и калпаче след кончето, натоварено с пестил, восък и „дърволак“ (както сам наричал гаванките) и благодарение на търговския си усет става голям индустриалец, председателствува управителните съвети на десетки фабрики, основава банки и застрахователни компании, един от създателите е на Българското търговско параходно дружество и е най-големият дарител в Габрово след Васил Априлов.
Статията във в. „Капитал“ представя и други емблематични сгради на индустриалци в Габрово – къщата на Иван Хаджиберов в северния край на Габрово, Бобчевата къща на ул. „Николаевска“ на индустриалеца Христо Бобчев, къщата на братя Хаджистойчеви, на Васил Карагьозов, на Цанко Добрев.
