Ⓒ Габрово Daily, интервю на Момчил Цонев
Влез в ритъм с Шекспир, с театъра, с „Работилница за ритъм“. Усети театъра като духовна наслада, вредно увлечение, втори дом, магия, математика, тайна, безкрайно поле, съществително име, което е много повече от всяко определение.
Твои водачи в ритъма ще бъдат Дона Вълова, Мария Иваничкова, Даниел Тотов, Русита Боева и Биляна Петрова. Те са част от участниците в нестандартния спектакъл „Работилница за ритъм“, който габровци видяха тази година на няколко открити пространства в града и в зала „Възраждане“. Нестандартното в спектакъла по текстове на Шекспир е, че ритъмът беше създаден от ударите по кофи, варели и всякакви нетипични инструменти.
Спектакълът е дело на композитора Асен Аврамов и се роди след десетдневно ателие през юни и юли 2016 г., в което участие взеха актьори от театрите в Габрово, Сливен и Враца и възпитаници на НАТФИЗ и Националната Априловска гимназия.
Влез в ритъм, твоят DJ разбира се е „Ах, този арт“ на Габрово Daily.
Разкажете повече за себе си
Дона Вълова: Цял живот изкуството заема важна част в живота ми! От малка обичам сцената, привлича ме по уникален начин! Завърших Национална Априловска гимназия и съвсем наскоро след това се сбъдна най-голямата ми мечта – да бъда приета в НАТФИЗ и то в класа на проф. Стефан Данаилов, един от най-великите български актьори! Това, което ми се случва, е една безкрайна приказка, всеки един ден в НАТФИЗ е вълшебство!
Мария Иваничкова: Уча в Национална Априловска гимназия, профил български език и литература. Ходя на китара, посещавам театралната школа към ДТ „Рачо Стоянов“ и съм доброволец в ИМКА Габрово.
Даниел Тотов: Завърших актьорско майсторство за драматичен театър през 2013 г. в класа на доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов. Оттогава с огромно желание и воля да продължа да се развивам в областта на театъра поех по пътя, който почти всеки начинаещ актьор следва. Започнах работа в първия театър, който търсеше актьори, Държавен куклен театър – Сливен. Там продължих да трупам опит и да търся кастинги в театри, чиито представления говорят сами за високото ниво на работа. След девет месеца в динамичната обстановка на кукления театър и успешен кастинг в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, бях поканен да се присъединя към театъра. Тук намерих трупа от млади хора, които не се пестят в работата си и винаги дават всичко от себе си, намерих място, където да творя и да продължавам да се развивам.
Русита Боева: Уча актьорство за куклен театър в НАТФИЗ. Преди това бях в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, но отдавна съм “запалена” по изкуството. В началото беше само музиката, постепенно се появи и театърът и се влюбих в него. След това се появи литературата и всички останали неща, на които се подчинява театърът. Започнах да искам още и още да уча и да се развивам. Така попаднах в Академията, така попаднах и в Работилницата за ритъм.
Биляна Петрова: Професионален режисьор съм. Последните ми работи са от декември 2015 г. – радиопиесата „Зана“, която зае 4-о място на фестивала „Гран При Европа“ в Берлин през октомври 2016 г. и „Едип Цар“, постановка в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен.
Какво ви мотивира да се включите в „Работилница за ритъм“?
Дона Вълова: Ритмичността е много важна за всеки един човек, независимо дали се занимава с пеене или играе в театър. Възможността да развия моята ритмичност беше основният ми мотив да се включа в работилницата.
Мария Иваничкова: Обичам да опитвам нови неща в най-различни сфери. Когато ме поканиха да участвам в проекта, приех веднага и се радвам, че бях част от това представление.
Даниел Тотов: „Работилница за ритъм“ е в основата си уъркшоп и предлагаше тренинг на едно специфично умение – много важно за актьора, но досега неразвивано по такъв концентриран начин. Реших, че умението да създавам ритъм, да се отпусна и да бъда подвластен на чужд ритъм е нещо, което ще ми бъде полезно в бъдещото ми развитие като актьор. Вярвам, че обучението на един актьор не завършва в момента на получаването на дипломата му за актьорско образование и той трябва да приема всяка възможност за развитие.
Русита Боева: Мотивира ме да участвам най-вече това, че беше нещо непознато, свързано с музика, по което ще работя съвместно с професионални актьори, студенти, а и приятели от театралната школа в Габрово. Нямах представа какво ще правим, но го очаквах с нетърпение.
Биляна Петрова: Идеята за този проект се роди съвместно с ръководителя на проекта Петко Петков и екипа на „3/5/7 Cats’ House“. Искахме да дадем възможност за усъвършенстване на основни актьорски умения като работата с ритъма в говоренето, ходенето и цялостното присъствие на сцената. За мен като режисьор беше истинско изпитание да погледна в очите своята неритмичност и немузикалност, които пък са основни изисквания към актьора. С Надежда, Петко и Димо от „3/5/7 Cats’ House“ поканихме Асен Аврамов – най-добрият в работата с ритъм на сцената в България. Това беше чудесен повод актьорите да се обучат при педагог и театрален композитор от такъв ранг.
Кой е текстът на Шекспир от „Работилница за ритъм“, който най-много ви направи впечатление и защо?
Дона Вълова: Според мен нашата закачлива интерпретация на Шекспировия текст имаше за цел да покаже, че във всяко едно момиче се крие невинната Жулиета, а във всяко едно момче се крие смелият Ромео, готов на всичко за своята любима.
Мария Иваничкова: По начина, по който направихме Работилницата, „Ромео и Жулиета“ ми остана в ума и дълго си го пях. Хареса ми, защото измислихме интересен начин за представяне на текст на Шекспир.
Даниел Тотов: Когато чета един текст, особено ако е драматургичен, винаги отделям внимание върху характерите на персонажите. Когато се връщам към Шекспир, един персонаж, който винаги съм искал да изиграя, веднага изскача в съзнанието ми. Това е Яго. Затова Шекспировият текст, който винаги ме е привличал най-силно, е трагедията му „Отело“. Мисля, че Яго като антипод на един от най-романтичните герои на Шекспир е наистина интересен за изследване персонаж.
Русита Боева: Най-интересният текст на Шекспир, с който работихме, за мен беше песничката на шута от “Дванадесета нощ”. Колкото повече задълбавахме в анализи, толкова повече виждах зад думите. Да извадим това, което искаме да кажем с текста, чрез ритъм, удари по кофи и реч, да го превърнем в ритмическо произведение, беше трудна задача, но много полезна и интересна.
Биляна Петрова: Винаги „Ромео и Жулиета“. Това е трагедия и комедия в едно. Тази история отпреди векове освен за Голямата любов разказва най-вече за непоносимостта и омразата между човеците, но ние разбира се взехме фрагменти, пресъздаващи срещата между двама влюбени. Беше важно да си представим как е възможно днес да звучат тези думи. Затова беше нужен и хип-хоп ритъма.
Какво беше най-голямото предизвикателство пред вас като актьори?
Дона Вълова: Координацията!!! Мисля ,че съм ритмичен човек, дълго време съм се занимавала с пеене и никога не съм имала проблем с ритъма. В нашата работилница за първи път ми се наложи да координирам ръцете, краката и гласа си! Това беше най-трудното нещо за мен и мисля, че не бях единствената, която се затрудняваше.
Мария Иваничкова: Много бяха предизвикателствата – с коя ръка да ударя кофата, какво следва сега, как да съчетая свиренето с текста, който казвам.
Даниел Тотов: Мисля, че е същото предизвикателство, с което актьорите се срещат и в работата си над всяка една сценична постановка. Да преодолееш себе си. Всеки от нас има свое темпо. Но когато се работи в екип, трябва да излезем от зоната си на комфорт и да правим неща, които са неудобни за нас и на които не сме свикнали. Специфичното в случая е, че 14 човека с различен опит трябваше да намерят един общ ритъм и да достигнат едно общо ниво на изпълнението. За да работим добре като екип, всеки от нас трябваше да изпълни правилно задачата си в точния момент.
Русита Боева: Предизвикателство за мен беше, че с текста започнахме да работим върху комплекс от неща. Аз все още се уча да се изразявам чрез него и това, което той носи. Но като включим и ритъма, и характера на предметите, с които го създаваме, в същото време, разбира се, да бъдем екип… Много неща има за съобразяване и това е трудното.
Биляна Петрова: Пред мен, като режисьор, предизвикателството беше да се трудя наравно с не актьори, още не студенти дори, които са родени с усещането за ритъм, нещо, до което аз едва достигам с много усилия.
Споделете интересно преживяване от репетициите или представленията на „Работилница за ритъм“.
Дона Вълова: Всички представления бяха много забавни. Възрастните хора бяха по-предпазливи, но децата бяха моментално привлечени от нашите шумни импровизирани инструменти. След края на всяко представление те идваха при нас и започваха да удрят по варелите и кофите и в очите им се четеше голяма наслада, може би защото вдигаха шум до небесата.
Мария Иваничкова: По време на почивките всеки от нас малко или много си тананикаше ритъма на някои текстове.
Даниел Тотов: Репетициите за Работилницата се проведоха през юни и понякога работехме на различни места в и около Дома на културата в Габрово. И в един от дните наш зрител беше режисьорът Теди Москов.
Русита Боева: Аз се забавлявах през цялото време. Определено най-интересно ми беше първото показване пред публиката на това, което бяхме направили за десет дни. Осъзнавах, че е нещо супер необичайно и нямах представа как ще се възприеме. Същата вечер беше доста емоционална за мен. Радвах се, че сме свършили работа, бях прекарала страхотни десет дни, сприятелих се с готини хора, но ми беше и мъчно, че всичко това свършваше.
Биляна Петрова: Ужасната умора – физическа и всякаква в края на всеки ден, която е истинската цена на актьорското присъствие и неговия професионализъм.
Театърът е…
Дона Вълова: Най-възвишеното средство за постигане на духовна наслада. Вредно увлечение, което ти влияе като наркотик… просто знам, че не мога без него! Изпадам в абстиненция!
Мария Иваничкова: Театърът е моето второ училище, моят втори дом, той ми дава енергията и силата да продължавам да се развивам. Когато играя, аз се чувствам свободна да изразявам себе си в различни роли.
Даниел Тотов: Театърът е съществително име, сграда, изкуство, магия и като цяло много повече, от което и да е едно определение.
Русита Боева: Театърът е безкрайно поле за творчество. Възможност да се отдадеш на въображението си и да действаш и съществуваш в него. Театърът е начин да изразиш себе си, а публиката да се интересува от това, което казваш, и да съпреживява.
Биляна Петрова: Математика, както и ритъмът – постоянно броиш, особено ако не го чувстваш. Театърът е конструкция, която трябва да бъде абсолютно прецизно изградена според съответната методология, но и със сърце. Театърът е тайна.