Това са четири различни разказа, четири усещания, четири преживявания на божественото изкуство, на магията, на мисията, наречена театър. Това са Доротея Неделчева, Даниел Кацимбрас, Йоанна Узунова и Виктория Генчева, които ви канят в света на Театралната школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово.
Настанете се удобно, изключете мобилните си телефони, пожелаваме ви приятно пътешествие в един различен свят с новата статия от рубриката ни „Ах, този арт“.
Разкажете повече за себе си
Доротея Неделчева: Влюбена съм в поезията, фотографията и танците. Поезията не би могла да бъде посочена като занимание, но живея чрез нея и се случвам с нея, затова заема важна част. Тъй като съм неразвил се художник и почитател на различните перспективи към света, фотографията силно ме впечатлява. Все пак е средство, чрез което светът и животът се запечатват в миг – криещ история, случка, емоция. А танците са физическото изразяване на емоционалната и творческа душа. Практикувам от близо 7 години в различни състави. Към момента разпространявам магията на танца с помощта на Александър Белков и Шоу-балет „Магия“. А що се отнася до театъра, вярвам, че е най-висшата форма на културно-духовно извисяване и преживяване. Категорично е божествено изкуство. А когато се случва и с мисия, театърът е културна реализация на идеал. Не мисля, че успях да завърша два месеца в Театралната школа преди началото на лятната ваканция. Новак съм.
Даниел Кацимбрас: Извън театралната школа се занимавам с танци. Заедно с моята група в танцова школа „Лиана“ сме печелили и много награди. Занимавам се и с фотография и рисуване. В театралната школа съм от две години.
Йоанна Узунова: От малка се занимавам с изкуство. Още в първи клас започнах с театър в състав „Смехоранчета“ . В четвърти клас започнах да се занимавам с тамбура във фолклорен ансамбъл „Габровче“’. В осми клас се преместих в по-голямата възрастова група на „Смехоранчета“. В театралната школа съм от четири години и в момента продължавам с нея и тамбурата.
Виктория Генчева: С какво бих могла да кажа, че се занимавам? Живея. Това е. И се опитвам в това действие да вмъквам още и още атрактивни занимания, да си оцветявам ежедневието в многобройни палитри. Изкуството е най-яркият и мечтан цвят, за който един художник, творящ върху платното на живота си, би могъл да мечтае. Затова твърдя, че съм обвързана с него не само пряко – не само, защото съм отдала голяма част от деня си на него, а защото вътре в себе си рисувам, рисувам, творя. Извън училищната среда и неспиращото изучаване на немския език съм активна доброволка в Българския младежки червен кръст, занимавам се с писане (в свободното си и несвободното си време) и разбира се, отдавам голяма част от себе си на театралната школа от около година.
Защо се записахте в Театралната школа?
Доротея Неделчева: Актьорското майсторство ме занимава от ранна възраст, но по една или друга причина, потисках и пренебрегвах желанието си да участвам в подобна школа. Тази пролет обаче преоткрих театралното изкуство, влюбих се, вдъхнових се, срещнах актрисата Радина Думанян от пловдивския театър, която до голяма степен повлия на решението ми да изпълня това лично предизвикателство. И една събота спонтанно реших, че е време да действам. Скочих смело в света на чудесата.
Даниел Кацимбрас: В театралната школа се записах ,защото исках да се занимавам с нещо ново. Обичам театъра и реших, че искам да се занимавам с него не само като хоби.
Йоанна Узунова: Записах се в школата, за да започна отначало, да се науча на азбуката на театъра. Не можеш да тичаш, без да се научиш да вървиш. В тази школа успях да се освободя и в същото време събера. Записах се също така, за да мога да се подготвя за изпитите в НАТФИЗ, защото това е моята мечта.
Виктория Генчева: Помня първото си театрално представление, на което присъствах. Знам само, че бях много малка, бях с мама и когато излязох на улицата, виждах всичко двойно, светът ми се струваше твърде недействителен, бях излязла от нещо вълшебно и запомнящо се завинаги. Оттогава театърът за мен е „светът, в който можеш да сбъдваш мечтите си“ и не само да ги сбъдваш, но и да оставиш диря след себе си, когато другото вече се е случило. Театралната школа за мен беше възможност да се доближа максимално до магията, очаровала ме преди толкова време. Беше изпитание, беше щастие и определено мечта… място, на което мога да разгърна себе си, да се прочета и да разбера как действа магията зад сцената и какви усилия биват полагани, за да създаваш вълшебства.
На какво ви научи Театралната школа?
Доротея Неделчева: Самата Театрална школа ме научи единствено как да се губя и намирам в сградата на Дома на културата. Това е същински лабиринт! Задачите и упражненията обаче ми помогнаха да се приобщя към отбор и да разбера, че театърът е колективно изкуство. Не е важна личната роля, важен е и партньорът. Изграждането на доверие между хората на сцената е важна начална стъпка. Освен това, разбира се, започнах да обръщам внимание на говора си. Разбрах, че не мога да произнасям някои букви (като Л) и до днес продължавам да се боря с този дефект, както и с тихото говорене. Ръководителите на школата ме научиха на отговорност – спрямо личните ми решения, спрямо колегите и спрямо самата школа. Забавлението е част от процеса, но е важно да се отнасяш с необходимата сериозност, когато това се изисква.
Даниел Кацимбрас: Театралната школа ме научи на много неща, но най-важното е работата в екип. Чрез школата се промених в положителна посока и вече виждам света по по-различен начин.
Йоанна Узунова: В школата се научих на много неща и едното от тях е правоговорът. За разлика от преди имам голямо подобрение. В школата разбрах, че да научиш един текст наизуст е трудно и аз все още се сблъсквам с това. Също в школата се научих да вярвам на екипа си, защото екипът е най-важен за един актьор.
Виктория Генчева: Какво е животът, какво е човекът и какво означават постоянството, красотата и удовлетворението. Школата ми предостави възможността да разгледам себе си като част от един по-очарователен свят, да разгледам другите хора като „ходещи предимства“, да работя за хората, за да работят и те за мен. Научи ме да се вглеждам в ъглите на себе си, за да търся най-добрите си страни, да изграждам огледалната повърхност на ежедневието и да го представям като нещо по-привлекателно. Школата е отговорност, постоянство, усилия, работа и безкрайно вдъхновение. Сцената е място, на което заживяваш, сбъдваш се, превръщаш се във всичко, което дори не си предполагал, че се крие в теб. Театралната школа е сблъсък на възможностите, които си открил в себе си, и тези, които не си предполагал, че съдържаш. И в този сблъсък винаги побеждаваш ти – който и да си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Театралната школа към ДТ „Рачо Стоянов“ набира младежи за новата учебна 2016/2017 година
Споделете интересно преживяване от Театралната школа
Доротея Неделчева: Първата ми среща с екипа на школата беше едно забавно предизвикателство. Отидох с намерението единствено да наблюдавам и впоследствие да реша дали желая да участвам, но се оказа, че по същото време се провежда кастинг. Останах да чакам пред залата, докато приключи работата вътре. В един момент вратата рязко се отвори и от нея излезе жена в черно, с грим като котка. Установихме защо съм отишла и че не знам за кастинга. Тогава получих от жената котка въпроса “Какво прави тогава тук, като не е подготвена?”. Това обаче не ме обезкуражи, а беше директно предизвикателство да вляза в залата решително. Представих се на котката, после и на останалите двама котараци, които бяха твърде нетърпеливи да чакат до следващия уикенд, за да представя някакво произведение.
Реших да действам неподготвена. Изживях “В механата” на Христо Ботев и така станах част от екипа. Още същия ден се впуснах в задачите заедно с другите. Благодарение на този предизвикателен подход от жената-котка, в лицето на актрисата Надежда Петкова, за пръв път разбих стената на комфортната си зона. Нямаше какво да чакам – вдъхновението носи цвят и кураж.
Даниил Кацимбрас: Всеки път, когато посещавам школата, е едно интересно преживяване. Най-интересното преживяване беше преди показа ни пред публика. Бях много притеснен какво ще кажат хората в залата, дали ще им хареса или не, дали ще им е забавно или ще искат да си тръгнат, дали ще сбъркам нещо. Когато излязох на сцената, сърцето ми биеше много силно, но още в следващите минути усетих, че хората се забавляваха. А когато хората харесват това, което им представяш на сцената, това е най-хубавото чувство на света.
Йоанна Узунова: В края на годината ние направихме показ на пиеса. Показът се състоеше от етюди от пиесата „Голият крал” на Евгени Шварц. Последната седмица преди това беше най-вълнуваща, защото всички работехме заедно и по цял ден, давахме си съвети, вълнувахме се и се притеснявахме, а в същото време ръководителите ни бяха на турне. Ние бяхме сами и трябваше да измислим програмата на целия показ и да „доизчистим“ етюдите. За момент се бях обезкуражила, но тогава към нас се присъединиха и актьорите от габровския театър и всичко стана като на магия.
Виктория Генчева: Преживяване е нещо твърде конкретно – целият ми престой там е преживяване, което не само може да бъде определено като интересно, но и като неповторимо. Всяко излизане под прожекторите, всяка глътка въздух, която си поемеш и всяка реплика, която забравиш, всеки тревожен поглед, който изпращаш към публиката, всяка идея, която после се превръща в история, всяка умора, когато се прибереш, и всички аплодисменти са преживяване сами по себе си. И не бих ги заменила за нищо.