Доротея Неделчева или Doro-graph в страната на изкуствата

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Доротея Неделчева (Doro-graph) — Доротея Неделчева

Автор: Момчил Цонев, Габрово Daily

Тя живее чрез поезията, въпреки че се определя като непоетична личност. Запечатва света и живота във фотографията. Разпространява магията на танца в шоу-балет „Магия“. Вярва, че театърът е божествено изкуство и го преживява в Театралната школа към ДТ „Рачо Стоянов“. Учи в Националната Априловска гимназия. Тя е Доротея Неделчева или Doro-graph.

За първи път Габрово Daily представи Доротея Неделчева в статията „Габровската театрална школа х 4 (четири разказа за едно божествено изкуство)“. За себе си Доротея сподели:

„Влюбена съм в поезията, фотографията и танците. Поезията не би могла да бъде посочена като занимание, но живея чрез нея и се случвам с нея, затова заема важна част. Тъй като съм неразвил се художник и почитател на различните перспективи към света, фотографията силно ме впечатлява. Все пак е средство, чрез което светът и животът се запечатват в миг – криещ история, случка, емоция. А танците са физическото изразяване на емоционалната и творческа душа. Практикувам от близо 7 години в различни състави. Към момента разпространявам магията на танца с помощта на Александър Белков и Шоу-балет „Магия“. А що се отнася до театъра, вярвам, че е най-висшата форма на културно-духовно извисяване и преживяване. Категорично е божествено изкуство. А когато се случва и с мисия, театърът е културна реализация на идеал.“

Доротея Неделчева в интервю за „Ах, този арт“ и Габрово Daily:

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“, казва Шекспир. Каква е твоята роля… или роли?

Не приемам урока, който животът се опитва да ми даде : “Понякога е нужно да бъдеш актьор”. Това изопачаване на театралната професия чрез нейното профанизиране е напълно ненужно. Достатъчно поквара ни е затрупала. Поддръжник съм на суровия натурализъм.

Не приемам света като поле за изява. Въпреки че често излизам (буквално) на сцената, не изпитвам потребност от прекомерна показност. Предпочитам да слизам от сцената и да се крия зад кулисите. По този начин избягвам и необходимостта от запас от роли – все пак аудиторията оценява представеното пред нея, това, което е зад завесата е без значение в повечето случаи.

Сред обществото изпълнявам познатата роля – млад човек с присъщото за времето си несериозно мислене, трудно разполагащ с времето си, от което и здравословните му навици страдат. Извън обществото репетирам ролята на безнадеждно романтичен сантименталист. Получава се комбиниран образ на холерик и меланхолик.

Докоснала си се до много изкуства – поезия, фотография, танци, театър. Сподели ни твои лични истории от техния свят.

Би ми се искало да кажа, че съм неписана поезия, но съм по-скоро изразено стихоплетство. Заради моята непоетичност имах сериозни конфликти с поезията. Трудно се сприятелихме. В началото, когато се опитвах да се докосна до нея не се получи, ядосах се и се отказах. Поне година не се доближавах до нея освен ако не беше крайно наложително. Докато в часовете по английска литература стигнахме до раздела Романтизъм. Последва директен сблъсък с творчеството на Кийтс, Уърдсуърд, Блейк. Налагаше се да чета поезия. Тогава срещнах и Байрон, който ме накара да се влюбя, след като Шекспир не бе успял година по-рано. Напоследък търся поетичност навсякъде – в отношенията, в падащите листа, визуалните интерпретации (изложбата на Гергана Змийчарова), розите, които винаги са ме пленявали… Все търся моменти, в които да се сетя за Данте и думите му в „Нов живот“: „Apparuit iam beatitudo vestra“ („И яви се твоето блаженство“).

С фотографията връзката се разви по-лесно. Но “фотография” като определение за това, което правя, е силно преувеличено. По-скоро щракам, отколкото снимам. Лична история за фотографията ли? Закъснях за среща на групата ни на училищна екскурзия в Унгария. Но кога пак ще имам възможност да тичам из центъра на Будапеща само заради фотографските си прищевки?

Хм.. танците? Те са едно от любимите ми занимания, което не ми омръзва вече повече от 7 години. Рядко пропускам тренировка. Един вторник реших да се разходя преди репетиция. И по една случайност… попаднах пред бронята на една кола, която пък по друга случайност беше ударена от втори автомобил зад нея. Няколко минути по-късно, като някаква шега на съдбата, видях треньорът ми как отива към залата… през прозореца на линейката. През цялото време, докато бяхме в Бърза помощ, се ядосвах, че ми губят времето и закъснявам за тренировка – нищо че не можех да стъпвам на крака си. Аз съм Доротея, никога не закъснявам за танци, а тогава ме държаха и разпитваха и правеха някакви абсурдни констатации, че в това състояние не съм можела да танцувам. 40 дни трябваше да живея като стационарна техника. Издържах само седмица с шината и я свалих. А няколко дни по-късно се върнах и на тренировки. Здравият дух болното тяло не го спира.

Театъра! И с него имах сложни взаимоотношения. Тъй като първата крачка зависеше от мен, ми отне мноооого време. Но после Камерна зала „Ружа Николова“ се превърна във втори дом за мен. Преди първия показ на театралната школа пред публика репетирахме сами, без актьорите от ДТ „Рачо Стоянов“. Всеки ден от сутрин до вечер прекарвах там. Единия ден се хванах, че бях заспала в залата, докато репетираха сцена, в която не участвах. Странно е, когато ти се гласува доверие, което не си заслужил напълно до този момент. Имаше вълнение, имаше спорове, смях, викане.

Представи си, че си първата жена президент на България… или на света? Какво би направила в първия ден от своето управление?

Бих обиколила района на Президентството, да разгледам дали има бездомни животни или хора. Ще посадя растение, дърво – като раждане!

Искаш ли да промениш нещо в Габрово и какво? Как изглежда Габрово на твоите мечти?

Проблем, който ме тормози, е невъзможното рециклиране. В района, в който живея, има два контейнера – един за битови отпадъци и един за пластмаса. Но всички останали боклуци също се изхвърлят там.

Би ми се искало да се направи нещо в подкрепа на театъра. Да бъде по-атрактивен. Не само за млади, за всички. Странно е как някои представления се играят десетки пъти, а има жители на града, които дори не са чували за тези спектакли!

Габрово на мечтите? Определено виждам едно културно Габрово. По-модернистичен, но не крайно технологично ориентиран град, просто по-малко мирис на социализъм. Но затова е виновна липсата на архитектура, заменена от обществени поръчки…

Обожавам всичките мостове, с които разполага градът и изоставените сгради – вилата на Пенчо Семов, както и Летния театър. Носят спомени, макар и не лично мои. Предполагам тук се включва меланхолията.

Не ми е роден град, но е мое място. Не бих посмяла да го променя по друг начин, освен чрез защита на богатството, с което вече разполага.

Какво е Doro-graph? Как се роди идеята и името за Facebook страницата?

Дорограф е нещо временно, което скоро ще приключи. Идеята се роди спонтанно. Поредната безсънна нощ, през която редактирах снимки. Мислех си, че искам да имам възможност някъде да ги споделя. И създадох страницата. Името лесно се появи .. Доротея и фотография. Неочаквано лоша комбинация. Така или иначе, скоро ще сложа край на това начинание.

Коя е Доротея?

Аз съм Хамлет, бродещ сред лъжи. Байрон, нещастно влюбен. Не съм Ботев, но него нося в сърцето си. Понякога съм горда Елизабет Бенет, а понякога съм и човекът в калъф. Често крадецът на книги, но винаги съм детето, което си търси главата (или сърцето).

Най-голямата ми тайна е, че съм и малко Айнщайн, и малко Аристотел. Но това е тайна и никой не знае за това.

Истината е, че е трудно укротяването на всички тези прояви на личности. Още повече, че всеки е буден по различно време.. и всеки се изживява по различен начин, но пък никога не ми е скучно.

Математика, теории, философия, поезия… прекрасна симбиоза от случайности, реализирана със специалното съдействие на Изкуство и приятели, забъркана с голяма доза импулсивност.

Доротея в поезията

Откраднаха сърцето ми.
Моля ви, срещу прилично възнаграждение.
Обикновено се навърта около книги с поезия, щандове с червени рози и театри.

При информация, моля, уведомете ме незабавно.
Приемам и извинение от крадеца. Няма да се сърдя. Обещавам!

…….

Усмихни се.

Гладен съм. Не съм ял вече четири дни. Вярно, напоследък се случва често и почти привикнах с глада, но вече се страхувам. Напълно си забравил за мен.

Привидната усмивка е само подсладител. Гадна, с 0 калории и обидна.
Подправките липсват. Бурканът с надпис „щастие“ е празен. Пакетите „надежда“ са свършили. А доставчикът го няма.

Усмихни се.
Моля те.
Тъгата прояжда организма ми.
И аз умирам.