Журналистът с габровско потекло Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст, съобщава БТА.
Потомък е на габровеца Георги Бочаров, командир на една от двете групи на Дюстабановата чета през май 1876 г., опълченец в Руско-турската освободителна война, кмет на Габрово (1899-1902). Повече за Георги Бочаров може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук.
Петко Бочаров е роден на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие заема длъжността заместник главен редактор. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ, в радио „Свободна Европа“ и в „Дойче веле“. На 23 февруари 1992 в телевизионното си предаване произнася крилатата фразата „Да, ама не“, която остава в съзнанието на хората негова запазена му марка, пише БНР.
През 70-те и 80-те години стилът му и мнението му по горещи международни теми и събития го превръщат в една от най-популярните и ярки фигури в телевизионния ефир. След 1990 г. започва да пише и по теми от вътрешната политика на страната.
През 2010 г. Бочаров публикува автобиографичните си книги, „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“. През 2014 г. на книжния пазар излезе и юбилейното издание „Петко Бочаров на 95 през три Българии“.
Сред книгите, които е превел на български, са „Приказки за страната Алабашия“ на Питър Сандбърг, „Котешка люлка“ на Кърт Вонегът, „Цивилизованото поведение. Обноски морал и поведение на демокрацията“ на Стивън Картър, „Свидетел на историята“ от Арманд Хамър, както и „Един женен мъж“ на Пиърс Пол Рийд – посочва „Дневник“.