Европейската комисия и Световната банка организират дискусия в Габрово. Събитието започва в 09:30 ч. на 2 ноември (четвъртък) в Ритуалната зала на Община Габрово, съобщават от Представителството на ЕК в България.
По инициатива на Представителството на Европейската комисия ще бъдат представени специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър за координиране на икономическите политики. Постоянното представителство на Световната банка ще анонсира своя Доклад за жилищния сектор в страната, озаглавен „Покрив над главата“.
Събитието ще бъде открито от кмета на община Габрово Таня Христова, заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова, ръководителя на Представителство на Европейската комисия в България Огнян Златев и постоянния представител на Световната банка за България Тони Томпсън.
Специфичните препоръки за България ще представи Марина Кирова, съветник Икономическо управление и Европейски семестър в Представителството на Комисията в София.
Представянето на Доклада за жилищния сектор ще направи Ашна Матема, старши специалист по градско развитие в Световната банка.
Презентациите ще бъдат последвани от дискусия, по време на която ще имате възможност да зададете своите въпроси.
Защо Европейската комисия има препоръки към нас?
След като оцени плановете на правителствата на страните от ЕС, Европейската комисия предоставя специфични за всяка страна препоръки, заедно с общо съобщение. Препоръките са насочени към това, което реално може да бъде постигнато през следващите 12-18 месеца.
В препоръките се предоставят политически насоки, изготвени за всяка отделна страна, във връзка с това как да бъдат подкрепени заетостта и растежът, като в същото време се поддържа стабилността на публичните финанси.
Какви са констатациите за България?
- На 12 юли 2016 г. Съветът препоръча на България да постигне за 2017 г. годишна фискална корекция от 0,5 % от БВП за постигане на средносрочната бюджетна цел. Реалните данни показват, че България е надминала своята средносрочна бюджетна цел през 2016 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г. се очаква да има обратно развитие на структурното салдо — от излишък от 0,1 % от БВП през 2016 г. до дефицит от 0,4 % от БВП през 2017 г. и дефицит от 0,3 % от БВП през 2018 г., ако политиката се запази непроменена. Въпреки това влошаване, се очаква структурното салдо да остане над средносрочната бюджетна цел и през двете години.
- Продължават усилията за подобряване на събирането на данъците. Въпреки подобренията, спазването на данъчното законодателство продължава да е проблематично. Сенчестата икономика и недекларираният труд остават широко разпространени. Свързаната с данъчното облагане административна тежест е намалена, но продължава да бъде значителна. Мерките за намаляване на бюрокрацията явно са довели до ограничени резултати досега и няма признаци за значително подобряване на доброволното спазване на данъчното законодателство.
- Българските органи, след консултации и в сътрудничество с компетентните европейски органи, извършиха анализи на качеството на активите и тестове за устойчивост в банковия и застрахователния сектор, както и анализ на активите на частните пенсионни фондове. Въпреки че тези резултати потвърдиха солидността на сектора като цяло, те разкриха и зони на уязвимост, включително в някои институции от системно значение. Тъй като последващите мерки все още не са напълно приведени в действие, източникът на уязвимост остава.
- Дълговете на предприятията остават големи (много над тези на сравними държави), което натоварва балансите на дружествата и потенциално ограничава търсенето на кредити и инвестициите в средносрочен план.
- Последните тенденции на пазара на труда са положителни, но остават структурни проблеми. Работната сила продължава да се свива поради застаряването на населението в съчетание с емиграция.
- Въпреки че рискът от бедност или социално изключване при децата е намалял слабо, той остава един от най-големите в Съюза и е тясно свързан с образователното равнище на родителите.
- Високият дял на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, остава значително икономическо и социално предизвикателство. България все още е най-бедната държава в Съюза, като групите в неравностойно положение, като например ромите, децата, възрастните хора и живеещите в селските райони, са засегнати несъразмерно от бедността.
- През 2016 г. България прие съществени реформи, за да разсее непрекъснатите опасения по отношение на независимостта и качеството на своята съдебна система. Тъй като тези реформи бяха приети едва наскоро, все още е твърде рано за оценка на тяхното въздействие. В редица области са необходими допълнителни стъпки. Корупцията също остава голям проблем за България и продължава да тежи върху инвестициите, както на национално, така и на местно равнище.
Какви са препоръките към България?
Съветът на Европейския съюз препоръчва на България да предприеме следните действия през 2017 и 2018 г.:
- Да продължи да подобрява събирането на данъците и спазването на данъчното законодателство, включително чрез цялостен пакет от мерки за периода след 2017 г. Да ускори прилагането на мерките за намаляване на размера на неформалната икономика, по-специално на недекларирания труд.
- Да предприеме последващи мерки по прегледите на финансовия сектор, по-специално по отношение на презастрахователните договори, надзора на групово равнище, активите с трудно определима стойност и експозициите към свързани лица. Да подобри банковия и небанковия надзор посредством изпълнението на подробни планове за действие в тясно сътрудничество с европейските органи. Да улесни намаляването на все още високото равнище на необслужвани заеми на предприятията, като се основава на пълен набор от инструменти, включително чрез ускоряване на реформата на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност и чрез насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужвани заеми.
- Да подобри насочването на активните политики по заетостта и интеграцията между службите по заетостта и социалните служби за групите в неравностойно положение. Да увеличи предоставянето на качествено общо образование, по-специално за ромите. Да увеличи покритието на здравното осигуряване, да намали преките плащания от страна на пациентите и да се справи с недостига на здравни специалисти. В консултация със социалните партньори да състави прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Да подобри обхвата и адекватността на минималния доход.
- Да гарантира ефективното прилагане на Националната стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки за периода 2014—2020 г.
Пълния текст на препоръките към България може да прочетете тук.