Ана Мария Българова от Националната Априловска гимназия стана лауреат на XXXVI Национална олимпиада по български език и литература.
НАГ в Габрово бе избрана от Министерството на образованието и науката за домакин на XXXVI Национална олимпиада по български език и литература, която се проведе на 9 април 2017 г. Класирани до финалния етап са Мирела Казакова – 11 г клас, Ива Ранковска 12 б клас и Ана Мария Българова 12 г клас.
Освен с афинитета си към творческото писане и езиците, Ана Мария е и талантлив сценарист и режисьор, съавтор на спектакъла „Защо пилето пресече пътя на строфите“, съобщават от Националната Априловска гимназия.
Публикуваме интервюто с Ана Мария Българова от сайта на НАГ
Представи се…
Човек, който постоянно издирва пресечната точка на науката и изкуството, но умът му клони към рациото, възможностите – към изкуството, а интересите упорито дърпат и в двете посоки. Което само по себе си не е лоша комбинация, но не е винаги ефективно, особено когато умът настоятелно работи и се съпротивлява на нуждата от почивка.
Какъв е пътят, който измина до днес…
Предизвикателен, слава богу, и поучителен. Пълен с множество лични сизифовски върхове и също толкова лични малки триумфи.
Какъв е пътят пред теб? Кои са хоризонтите, към които тръгваш?
Пътят е примамлив със своята неизвестност, но е още по-предизвикателен. Няма хоризонти, има само вертикали, а някъде отвъд тях има недостижим абсолют и вътрешен мир.
Кои са литературните светове, в които се събуждаш?
Истински и истинни, защото когато не са такива не се събуждам, а само сънувам. По принцип клоня най-вече към онази литература, която предава универсалните и чисто човешки тегоби на личността. През останалото време клоня към нехудожествена литература. Към поезия клоня винаги.
Важните за мен книги: „Човекът, който се смее“ на Виктор Юго, „На изток от рая“ на Джон Стайнбек, „The mysterious stranger“ на Марк Твен. А личните ми открития в българската литература през тази година са романът „Хоро“ на Антон Страшимиров и „Иконите спят“ на Гео Милев.
„Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.“
/13-та глава от „На изток от рая“/
И цитат от „Към върха“ на Пейо Яворов
„Нагоре, към върха!“ И глъхне далече
зад пътника глъка и шум нетърпим,
и чезнат равнища пребулени вече
зад него, там доле, от пластове дим…
А ето и върха! Надоле окото
напразно през облак ще дири простор
отгоре еднакво далеч е небото,
загадка бездънна пред слабия взор…
Пустиня без ехо и зима всевечна,
и нощ без начало – и нощ безконечна.“
Сподели личното си вписване в Легендата на Априловото школо.
Попаднах на хора и станах човек. Открих ментор, който може би дори не подозира, че е такъв, но на когото, смея да твърдя, дължа развитието си. Разбира се, започнах все по-често да се случвам в нощно време и от всякакъв режим не остана и желание за нищо друго, но това са битовизми.