На 14 септември празнуваме Кръстовден. За старите габровци празникът е начало на гроздобера и на приготвянето на зимнината.
Имен ден празнуват Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.
Българската православна църква чества Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден). На Кръстовден се спазва строг пост. На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение.
Църквата извършва поклонение на Кръста Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.
През 312 г. император Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш“. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили Кръста Господен. На същото място тя наредила да се построи Божия храм „Въздвижение“.
По информация от pravoslavieto.com