Чешко-български „Весел четвъртък“ ни очаква на 17 юли в Дома на хумора и сатирата. Петър Йедличка от Бърно (Чехия) ще открие от 17:30 часа в зала 3 своя самостоятелна изложба, която е нарекъл „Течението на живота – конфронтация”.
Близо четвърт век дели Йедличка от времето, когато е част от журито на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата (1991). Има участия в две от неговите издания (1985, 1989) и награда за живопис, присъдена му от Министерството на културата. ДХС притежава 4 негови платна.
Съорганизатор на събитието е Чешкият център в София. Вечерта ще бъде съпроводена от изпълненията на младите пианисти от музикален клуб „Весела“. Изложбата на Йедличка ще може да се види в ДХС до средата на месец септември.
„Българската” му връзка води началото си от следването в Националната художествена академия в София (1973-1978), когато завършва при прочутия скулптор проф. Димитър Даскалов (1926-2010). По онова време Георги Чапкънов му преподава рисуване, а Вежди Рашидов му е съкурсник. Подготвяйки се за идването в Габрово, Йедличка е помолил екипа на ДХС да покани от негово име за откриването на изложбата и Чапа, и Вежди Рашидов.
П. Йедличка отдавна е име в културата на Чехия и предава своя професионализъм на младите – преподава във Висшето училище по реставрация в Бърно, а преди това във факултета за изящни изкуства на Техническия университет в същия град. Към пристрастието си към скулптурата добавя и експериментирането в областта на живописта и гостува със свои изложби в Австрия, Белгия, България, Германия, Испания, Канада, Корея, Полша, Словакия, Унгария, Чехия, Япония. Участва в симпозиуми по скулптура в България, Израел, Испания, Канада, Норвегия, Полша, Южна Корея, Япония, негови пространствени проекти в керамични мозайки и пластики са реализирани в Израел и в много градове на Чехия.
В изложбата „Течението на живота – конфронтация” художникът предлага на вниманието ни 33 живописни творби, 17 скулптури и 17 рисунки, сред тях както етюди от следването в София, така и работи от последната година. Впечатлява дивата експресия, която е жива обосновка на заглавието и явна творческа орис на нейния автор. Интересът на Йедличка е насочен към човешкото тяло, човешкия образ. Художникът неизменно използва широк спектър от изразни средства и не се притеснява от експерименти.