Скулптурата „Глава на Емил Розин” на габровската скулпторка Димитринка Грънчарова е акцент на месец декември в Художествена галерия „Христо Цокев“, съобщават от галерията.
Емил Розин (псевдоним на Петър Ив. Петров) е журналист, поет и драматург. От 1957 г. живее и работи в Габрово. Автор е на „Песента на вълните”, „И търся далечен еделвайс”, „Морякът без кораб”, „Бягане за издръжливост”. През 2010 г. посмъртно е отличен с Априловска награда за цялостно творчество.
По негови стихове са написани песни, изпълнявани от известни наши певци: Христо Кидиков – „Песен за Етъра”, Богдана Крадочева – „Приказка за Боженци”, Мая Нешкова – „Очакване”, Михаил Белчев – „Има обич на тази земя”, Веселин Маринов – „Тази песен е за вас”, Мустафа Чаушев – „Завинаги” и др.
Авторът на скулптурата Димитринка Грънчарова е родена в с. Чехлевци, Габровско. Завършва Великотърновския университет, специалност „Скулптура”. Нейни творби са релефите на Андрей Германов и Орлин Василев в с. Боженци; в Габрово – релеф на Цанко Дюстабанов, Христо Смирненски и други. Редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.
Нейните спомени за поета ни пренасят в духа на времето на създаването на скулптурата:
„Познавам Емил Розин от бившия клуб на културните дейци в Габрово. Там се четяха стихове, обсъждаха се творчески теми, спореше се и… толкова интересни „модели” на едно място. Емил имаше интересен живот – моряк, студент, поет, но не това ме провокира да го поканя за модел. Допадна ми лицето му, искрено, одухотворено и слънчево.
Когато дойде в ателието, поиска лист и химикал и започна да пише нещо. Предварително бях натрупала глина на стойка и започнах да моделирам. Никога не карам моделите си да позират статично. Мина известно време и Емил задряма на стола. Това ме улесни, да довърша портрета.
Листчето, което му дадох, се оказа стихотворение, посветено на мен. Подари ми го напечатано, с дата и посвещение. Благодаря му!”
АТЕЛИЕ
На Димитринка Грънчарова
Дете от слънце изковано
не знаеш ли къде вървиш…
Дано живее тоя камък
във който ти ще изгориш.
Коя е тая късна птица?
Защо ръката ти гори?
Неуловимо слънце тича,
но тук, но тук за малко спри…
Това е странния ти покрив.
Не искаш ли да разбереш?
Ако ли слънце не те стопли
тук можеш винаги да спреш.
Дръпни стативът… И до него
една звезда ще уловиш –
щом вятърът не спре до тебе
ти можеш само да мълчиш.
Защото си дете… И слънце
от твоите очи върви.
В ателието да осъмнеш.
И бог ще те благослови.
Емил Розин
Габрово, 1977
8 ноември
Статията е по информация от ХГ „Христо Цокев“