
Литургия, посветена на празника Голяма Богородица, ще се проведе на 15 август, понеделник, в църквата “Свето Богоявление” в ЕМО “Етър”. През целия ден входът за посетители в музея на открито е свободен.

От 11:00 до 16:00 ч. на чардака над Табашката работилница ще бъде представено традиционното домашно занятие плетене с калоферска дантела. 15 август е и празник на калоферската дантела. Маргарита и Кремена, които два пъти в последните два месеца показаха своето изкуство в ЕМО „Етър“, отново ще бъдат в музея. Маргарита ще разкаже интересни факти от историята на това толкова сложно за усвояване домашно занятие. “Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива”, казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла калоферска дантела и така построили къщата”.

В домашната пещ в двора на къщата с Работилница за музикални инструменти ще бъде представено замесване и изпичане на хляб с квас. “Кога точно е навлязъл квасът в българската кухня, не е известно. Сигурни данни има за ХV-ХVІ век, но вероятно е бил познат много по-рано. В традицията квас се получава по няколко начина. Най-старият е със замесването на брашно и вода до гъста каша. Чисто брашно, сол и вода, която в някои райони като Ивайловградско се опява от свещеник, се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене. Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя от сварен, изсушен и после смачкан стар боб (Девинско). Сваряват се боб, ечемик, шушулки от хмел, люти чушки и с водата се попарват трици или царевично брашно; към сместа може да се сложи и стар квас; от тестото се правят питки, които се изсушават (Севлиевско). За приготвяне на квас се използува и липа. Също така се оставя вода „да преспи, да се венчае“ с хмел, люти чушки, червен лук за една нощ и на другия ден се замесва с царевично брашно (Тревненско).” (Георгиева, Ив. Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас. – БЕ, 1993, № 3, с. 15-23.)
