
Национален музей на образованието в Габрово посвещава две изложби на 225-годишнината от рождението на „Патриарха на българските писатели и педагози“ Неофит Рилски. Той е първият учител, въвел взаимоучителната метода в откритото на 2 януари 1835 година в Габрово първо новобългарско училище.
Фотодокументална изложба представя живота и делото на възрожденския учител, просветител и книжовник. В изложбата са представени и учениците на Неофит, записали имената си като най-ревностни български просветители и продължители на делото му. Повечето от тях след завършване на обучението си стават учители – Захарий Круша в Копривщица, София и Самоков; Брайко хаджи Генович – в Карлово и Калофер; Христо поп Митев – в Карлово; Калист Луков – в Сопот, Габрово, Одрин и Самоков; Захарий Княжески – в Габрово и Търново; Илия Грудов и Цвятко Самарджиев – в Габрово.

Васил Априлов сравнява Неофит Рилски със светите братя Кирил и Методий. Неговият най-известен ученик Захари Зограф го представя като „човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ”. Чешкият историк Константин Иречек, който става министър на народното просвещение, когато Неофит умира (1881), го нарича „Патриарх на българските писатели и педагози”.
По образец на Габровското училище в страната се откриват училища. Така Габрово се превръща в „главен разсадник на българското образование“.
Другата изложба показва книжовното наследство на Неофит Рилски. Това са седем оригинални издания на Неофит Рилски.
Сред тях е „Българска граматика“, издадена в Крагуевац, 1835 г. – първата граматика на български език. Точният тираж на книгата не е известен, но е внушителен за времето си. Отец Неофит получава 387 граматики. Издателите на учебника братя Мустакови изпращат в Габровското училище 535 броя. Използва се като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ век.
В продължение на три десетилетия не излиза от училищните стаи и преводът на Новия завет от Неофит Рилски. НМО Габрово показва две издания на завета – второто, отпечатано в Смирна през 1850 г., и третото – в Букурещ, три години по-късно.
Ще видим и „Христоматия на славянския език“ – речник, отпечатан в Цариград. Също много използван през ХІХ век е и значителният по обем Лексикон към Христоматията (славяно-гръцки речник).
Отец Неофит цял живот работи над гръцко-български речник, който не издава. Въпреки това историята приема, че Неофит стои в основата на българската лексикография. За този лексикон научаваме от предговора на „Краткое и ясное изложение… на греческиа язик“, Белград, 1835 г. Речникът също е сред показаните оригинали.
