Честит национален празник, габровци! На 3 март всички ние честваме момента, от който България и българите започват да се наричат свободни и поемат съдбата си в свои ръце.
Неслучайно още в първите години след Освобождението най-предприемчивите габровци създават първите фабрики, от които тръгва икономическото чудо на Габрово. Габровци показват, че свободата не е дар, получен веднъж и завинаги, а е всекидневно усилие – показват го чрез успехите си в индустрията, в образованието, в културата на свободна България.
Свободата за габровци не е подарена, а отвоювана по време на Освободителната война (1877-1878 г.). Множество са спомените за помощта, която габровци дават на Българското Опълчение и на руските войски, на ранените войници, на бежанците от Южна България. Множество габровци се включват и в редовете на Опълчението.
Днес, на 3 март, по традиция габровци и всички българи се качват на Шипка, при Паметника на свободата, за да почетат Националния празник и загиналите за свободата. Затова ще ви върнем именно в онези дни на боеве на Шипка, откъдето се ражда свободата ни.
Представяме ви откъс от книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, част от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева. Откъсът е от руския военен кореспондент Василий Немирович-Данченко:
Тридневният бой
Когато дойде до Балкана, Сюлейман с главните си сили потегли право към Шипка. Той имаше повече от 40 табора. Освен това му бяха придадени 10 табора араби и 10 табора египетски войски. Още в Габрово разказваха как турските пълчища бясно се нахвърлили върху нашите позиции, като предварително изпепелили голямото село Шипка. […]
Дойде сутринта – никой не се появи. Положението ставаше критично, атаките на турците не преставаха. Те нямаха брой, по-скоро може да се каже, че целият този ден беше една непрекъсната атака от три страни. Южният склон на Св. Никола е почти отвесен и въпреки това неприятелят отчаяно се катереше по него. Виковете „аллах“ не преставаха от сутринта. Шест пъти нашите отиваха в атака и изхвърляха турците от заетите от тях укрития. […]
Сутринта, когато подкреплението не дойде, началниците съобщиха, че войските ни ще пристигнат в два часа. В страшни сеч премина половината ден, минаха час, два, три, а откъм Габрово не се виждаше нито един войник. Сред войската започна да се прокрадва отчаяние. […]
В редките минути на почивка уморените бойци втренчено се вглеждаха в синевата на клисурите, по които извива пътят към Св. Никола, но той оставаше все така пуст и безлюден.
Орловци плачеха, предвиждайки, че тези позиции, останали без защитници, ще бъдат завзети от враговете. Войниците умоляваха офицерите да не предават Шипка.
– С кръв сме я завзели, всички до един тук ще умрем!
Сякаш сърцата им се бяха сраснали с тези голи скали и сиви скатове. Как да отстъпят, без да защитят този пункт! Офицерите също мислеха, че Шипченският проход е възел, пулс на войната, че повторното му завземане ще ни струва още няколко десетки хиляди живота.[…]
Край!… Още няколко минути, и Шипка ще е отново турска, и лавината на варварите отново ще нахълта в долините на Янтра и Лом, та след като изпепели Габрово, Дряново, Трявна и Търново, да залее с кръв тази благословена от небето страна…
Далеч, далеч се чу някакво бучене. По-громко и по-определено. Спряха се и враговете, а нашите впериха уморени погледи към пътя за Св. Никола.
Далеч по извивките му са легнали някакви сенки. Нещо блести под лъчите на залязващото слънце. Нима нашите идват?…
Бученето все расте. Превръща се в гръмко, неудържимо „ура“. […]
С радостен вик стремглаво долетяха на коне стрелците и изведнъж Св. Никола, настръхнал отново с хиляди щикове, хвърля огън и смърт в колоните на турците… […]
Шипка беше спасена.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, а в София – в „Български книжици“. Онлайн се продават в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Любопитни факти за великите габровци, местата и събитията от габровската история може да научите в Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg.