Историята, която се разказва за създаването на чарковете за гайтан в Габрово, е истински „промишлен шпионаж” от ХІХ в. Дядо Георги отива на изложение в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче изработва от дърво всеки един от елементите на машината. Връща се в Габрово, но не дава само на един ковач да му направи отделните части, а прави отделни поръчки на много майстори. След това сам сглобява машината, запазвайки иновацията си от конкуренти.
Чаркът – първата българска машина
В първите десетилетия на XIX в. се появява чаркът – първата българска машина. Много габровски ковачи, предимно сахатчии (часовникари), преустройват работилниците си за производство на чаркове, които продават в гайтанджийските центрове Карлово, Калофер, Сопот и др. Плетенето на гайтан в Габровско започва през 30-те години на XIX в., а от 60-те години занаятът е един от най-силните в района. Броят на чарковете достига 700-800, а производството – 1,5 млн топа (гранче) гайтан. За интензивното развитие на гайтанджийството особено много допринася използването на водата като двигател при плетенето.
Създателят на първата габровска фабрика Иван К. Калпазанов е… гайтанджия
Първият габровски индустриалец и фабрикант след Освобождението – Иван К. Калпазанов – всъщност е гайтанджия. Като един от най-едрите производители на гайтан и шаяци, през 1871 г. е избран за първомайстор на гайтанджийския еснаф в Габрово. Повече за Иван К. Калпазанов може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук
Как нашите предци са използвали гайтана?
Гайтанът се произвежда от вълна на специална машина, наречена чарк, в специализирана сграда – гайтанджийска одая. Гайтанът може да бъде различен, в зависимост от броя на вълнените нишки и вида на чарковете. Има „седмак”, „осмак”, „десетак” и „дванайстак”. Първият вид отдавна е извън употреба, а в миналото се ползва за заздравяване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият гайтан е толкова рядък, че за него почти нищо не се знае. Осмаковият има сериозно приложение и е с четири еднакви лица. На него се плете шарен гайтан, използван в Добруджа, Македония и Албания. Шареният гайтан се плете от два цвята – черно и бяло, черно и червено, черно и жълто.
Най-голямо приложение има гайтанът „дванайстак”. Равната му част ляга към плата, а облата е отгоре. При зашиването се получават много интересни фигури за украса на дрехата. В Габровско се прави пърлене на гайтан, чрез което се обгарят власинките от външната страна.
Гайтанът се използва най-много в мъжкото облекло. Украсените с гайтан потури се наричат „колчаклии” и „потури за вден” – за празник. Украсата е около джобната част на потурите, около глезените и на коленете. Използва се черен гайтан.
Гайтан в женското облекло се използва в Севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици гайтан и с плетеници по деколтето и в долната част.
Единствено в „Етър“-а се произвежда истински гайтан както през ХІХ в.
Напоследък има възраждане на интереса към гайтана. Изработват се сувенири и мартеници. Днес истински гайтан се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър” по технология от ХІХ век. В музея на открито в Габрово се правят и много обучения за работа с гайтан, в които се включват деца от различни училища, споделят от ЕМО „Етър“.
За първи път ЕМО „Етър“ обяви и Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан”. Участие могат да вземат деца и подрастващи до 18 години. Приемат се индивидуални и групови участия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
„Мартеници от гайтан“ е новият конкурс на „Етър“-а за деца
Статията е подготвена по информация от ЕМО „Етър“.