На 26 септември 2016 г. се навършват 130 години от рождението на детския писател Ран Босилек. Това е псевдонимът на Генчо Негенцов, роден в Габрово на тази дата през 1886 г. Завършва Априловската гимназия и известно време е учител. Следва в Софийския университет, после в Брюксел (право). Редактор е на популярното списание „Детска радост“. Автор е на „Косе-Босе“ (1923), „Чик-чирик“ (1925), „Патиланчо“ (1926), „Баба Меца“ (1928), „Патиланчо Данчо“ (1929), „Палави ръчички“ (1945), „Родна стряха“ (1964) и др.
Едни от най-популярните и обичани детски стихове принадлежат на Ран Босилек.
РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
По стихове на Ран Босилек е създадена и песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“, станала символ на носталгията по родна България, в най-известното си изпълнение на певицата Силви Вартан:
Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.