На 21 юли 1789 г. в Габрово е роден Васил Евстатиев Априлов, търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия.
В книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, четем:
Васил Априлов напуска родното Габрово през 1800 г. (или 1799 г. след смъртта на баща си) заедно с по-големия си брат Христо. В Москва, а след 1821 г. в Одеса, братята Никифор, Христо и Васил създават търговска кантора.
Безспорни са приносите на Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов за първоначалното организиране и особено за популяризиране на Габровското взаимно училище. В търсенето на съмишленици относно реализация на идеята за откриване на едно общо светско училище в отечеството Габрово, през лятото на 1832 г. те отправят предложение до габровците братя Мустакови, Иван Бакалооглу и Йонко Килифарев за сътрудничество.
Повече за Васил Априлов може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук
Като събирач на български старини (монети, ръкописи, народни песни, обичаи) и основно с книжовните си трудове Априлов изразява своите идеи за съхраняване националната самобитност на българската култура, за просперитет на новобългарската просвета.
Намерението му да подреди събраното песенно творчество в сборник се потвърждава от открития в архива на Найден Геров подготвен ръкопис. Априлов поставя началото на етнографското проучване на Габрово.
Априлов може да бъде наречен основоположник на научното направление в зараждащата се българска историография. Сравнително дълъг период трудовете му са единственият източник на историческа информация за тогавашния образован свят. Определян е като първи историограф и краевед на Габрово. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”.
Посещава родината си през 1847 г. след 47 години живот в чужбина при пътуването си до минералните бани в Бурса за лекуването си. Инициира създаване на фонд за построяване на нова училищна сграда в родното Габрово.
Умира на 2 октомври 1847 г. в Галац. Погребан е в гробището при църквата “Света Параскева”. Три години след кончината му през 1850 г. по инициатива на душеприказчиците е издигнат надгробен паметник.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Виртуален музей Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ във Виртуален музей Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово:
„Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн:
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК
Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК