Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово стана институционален член на Европейската асоциация на музеите на открито. Това се случи по време на участието на директора доц. д-р Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се проведе в Бирмингам, Великобритания.
Конференцията се проведе в три музея. През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период. На около час път от Дъдли се намира друг музей – Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век. В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век. В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.
Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а. „Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.
ЕМО „Етър“ – с посещаемост на европейско ниво
Посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските музеи на открито, това е установила директорът на габровския музей на открито Светла Димитрова. „Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.
Обществеността и институциите в Европа подкрепят музеите на открито
Финансистът на ЕМО „Етър” Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито. „Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.
Ангелова е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.
Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.
В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.
Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.
От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.