Филмът „Приеми ме на село – 4 години по-късно“ ще отбележи постигнатото от инициативата на Община Габрово от 2013 до 2016 г. Премиерата на филма е на 27 октомври от 17:30 ч. в зала „Възраждане“. Ще бъде открита и изложба с фотографии от проекта тази година на младия габровски фотограф Радослав Първанов.
След четири издания на „Приеми ме на село“ над 200 деца и младежи от цялата страна имаха възможността да станат „внучета назаем“ при баба и дядо „под наем“, да се потопят в автентичната селска среда и да се докоснат до най-ценните и изконно български добродетели – трудолюбие, гостоприемство, любов към земята и уважение между хората.
Какво е за тях „Приеми ме на село“ споделят няколко от „внучетата назаем“:
Елена Стоянова, 25 г., от гр. Попово :
„В Габровския край, и по-точно в с. Новаковци, вече съм известна като „внучето назаем” на баба Руми и дядо Пенчо. Не че преди това не бях нечие внуче, но след „Приеми ме на село” семейството ми увеличи състава си. Преди да стана „внуче назнем”, приемах селото като „пълна скука”. След това обаче, картинката се промени. Сега селото за мен е символ на съхранените традиции, които се предават с любов на идните поколения и мили баби и дядковци, чиито сърца, копнеят да бъдат стоплени с една добра дума. А моята скромна, човешка душа побра десетки спомени и приятели – там, в полите на Балкана“.
Михаела Монова, 18 г., от гр. Трявна:
„Кои са моите баба и дядо? Техните имена нямат значение. Къщата, в която живеят – тя няма значение. Блясъкът в очите им, когато ме погледнат – той има значение. Усмивката им, щом ме чуят да казвам ”Бабо, дядо…” – тя има значение. Треперещият глас, който просто ти дарява топлина – той има значение. Душите, пълни с любов – те имат значение. Не парите, не луксът, не името, а човекът и неговата душа!”
Симона Горанова, 22 г., от гр. София:
„Престоят на село те учи на изключително много неща – селска работа, бит, отношение между хората, местни традиции и т.н. Най – важното, което научих е, че семейството винаги може да остане сплотено и да живее в разбирателство само когато се правят компромиси от всички. Само, когато хората жертват егоизма си и живеят в полза на другия, може да съществува истинска любов. Любов, която не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се сърди, която всичко извинява.
Това правило се отнася не само за едно семейство, но и за страната като цяло.осъзнах и още нещо важно – в България има прекрасни хора! Хора със сърца, които не тръбят за делата си по медиите и не търсят светска слава. Хора, непознати на останалия свят, скрити зад серафимовото си палто от добрини. Хора, заради които си заслужава да живея тук, заради които бих се трудила и с които бих се борила за едно по светло общо бъдеще.
Млади хора, не се лъжете от общите схващания, че българинът бил такъв и онакъв. Поживейте малко далеч от градския шум, от телевизора с гротески образи, от ежедневието, препълнено със суета и надникнете поне с едно око в реалността на истински чистите души. Не смятайте, че в чужбина ще ви посрещнат с мед и питка и ще ви поканят с отворени врати у дома си. По добре отдавайте труда си там, където хората наистина имат нужда от вас, а именно в България. За заплащането не се грижете. Старанието винаги се заплаща подобаващо.“