Валерия Стоянова спечели за втора година състезанието по изкачване на стълбите до Паметника на Шипка. Тя учи в Националната Априловска гимназия и се състезава за лекоатлетическия клуб „ТОТ Атлет“ – Габрово. Мечтата й е да следва в Медицинския университет, за да продължи семейната традиция на тази благородна професия.
Тренирам, за да изпитвам духа си и да преодолявам страховете, разказва за себе си Валерия. „Мисля, че най-важно е да бъдем щастливи. И да търсим щастието, не да изискваме от хората да ни го дадат“ – споделя още габровската състезателка.
Какви са съветите на младата лекоатлетка за здравословния хранителен режим, какви тренировки да правим за добра физическа форма и как да се мотивираме – четете в интервюто с Валерия Стоянова.
За втора поредна година печелиш състезанието по изкачване на стълбите до Паметника на Шипка. Това не е обикновено спортно състезание. Какво е усещането да бягаш по 890-те стъпала към Паметника на свободата?
За да се изправиш пред тези стъпала, трябва наистина да вярваш във възможностите си. След всяко стъпало се виждат още безброй много. Важно е да бъдеш сигурен, че величественият паметник все някога ще се открие зад безбройните дървета. На лекоатлетическата писта не е така. Там във всеки миг можеш да погледнеш финала и колко метра ти остават до него. Усещането е много по-различно на това нестандартно състезание. Преди старта, заедно с лекото притеснение и забързания пулс, чувството за национална гордост и възрожденските песни, които се чуват отвсякъде, карат кожата да настръхва при всеки полъх на вятъра. По пътя към финала този вятър става все по-бурен. И не само. Емоциите също започват да напират заедно с извънредния физически дискомфорт. Точно това е необикновеното на това състезание – има по-дълбок смисъл и поражда чувства.
В кой спортен клуб тренираш и кои са най-запомнящите се твои спортни участия?
Тренирам в лекоатлетически клуб „ТОТ Атлет“ – Габрово от 4 години и за това време по-скоро израснах нравствено, отколкото с постижения. Имам бронзов медал от планинско бягане „Шипченска епопея” през 2013 г. Това състезание се състоеше в изкачване на върха от храм-паметник „Рождество Христово“ в град Шипка до паметника Шипка и също беше по повод на Шипченските боеве. Имам първо отличие от Планинско бягане „Енина-Бузлуджа“. Участвала съм и три пъти на национален шампионат по лека атлетика в бягане на 1500 м.
Искаш да следваш в Медицинския университет. Защо си избрала да продължиш образованието си в областта на медицината, а не в спорта?
Спортът за мен е източник на мотивация и вяра във възможностите ми при всяко едно начинание. Родителите ми са лекари и ще съм много горда, ако успея да продължа семейната традиция и да практикувам тази благородна професия. Освен това, не обичам нещата да стават лесно. Медицината е доста висока цел и затова ми харесва.
Как изглежда за теб един пълноценно изживян ден?
Пълноценният ден е този, който ще запомним с нещо. Не се чувствам добре, когато времето ми минава, без да правя нищо. Обичам да срещам нови хора и места, да обогатявам и подобрявам себе си, да се трудя и да мечтая за успеха. Затова дори и да съм изморена вечер от учене и тренировки, се чувствам пълноценна и още по-мотивирана.
Какъв хранителен режим спазваш, за да поддържаш физическата си форма?
Когато започнах с тренировките преди около 4 години, много исках да отслабна и рязко спрях консумацията на храни с богато съдържание на въглехидрати и мазнини. Изобщо не помирисвах сладко и тестени изделия. Това не ми се отрази добре – свалих 10 килограма за година и се чувствах физически слаба. Всяка тренировка ми костваше много усилия и не изпитвах наслада от движението. Не бях сигурна дали се харесвам в тази форма. Нещо повече, не беше здравословно.
Постепенно промених представите си за красиво тяло и възвърнах теглото си, но с мускулна маса. Сега пак съм 51 кг, но има голяма разлика в обема на 10 кг мускул и 10 кг мазнини. Чувствам се много по-добре, имам повече сили и желание да тренирам.
Бих съветвала момичетата на моята възраст да не се лишават от сладкото, но да си хапват умерено. Много неправилно е да ядете само сладко с мисълта, че щом не ядете месо и млечни продукти, ще компенсирате и няма да надебелеете. Сладкото е енергиен източник, но не е градивен материал. Тялото ви постоянно обновява клетъчния запас и се нуждае от белтъци, витамини и минерали. Затова наблягайте на чисто месо (най-добре телешко), мляко, яйца, плодове и зеленчуци. Суровите ядки също са много полезни. Не се плашете от цифрата на калориите им – тялото не усвоява цялата им енергия за разлика от вредните храни. Съветвам момичетата в пубертета да не изпадат в крайност при избора си на диета. Красивото тяло е здравото.
Как тренираш и какви упражнения би препоръчала на тези, които искат да имат добра физическа форма?
Тренирам много разнообразно. Всяка сутрин след ставане се разтягам и правя кратък крос или леки упражнения. Така почва всеки мой ден. По-късно през деня редувам преходи с колелото, фитнес или различни тренировки на стадиона.
Тези, които искат да променят външния си вид, бих съветвала да започнат с леки тренировки. Желанието бързо се изчерпва, когато се прекалява с натоварването. Не е нужно да инвестирате в хранителни добавки и фитнес. В интернет има изобилие от упражнения в домашни условия, които са достатъчно ефективни. Когато не мога да отида до фитнес залата и времето не позволява да тичам навън, аз също тренирам у нас. Имам постелка за упражнения, 2 гири по 4 кг, ластици и въже за скачане и са ми напълно достатъчни.
Как би мотивирала младите хора, за да живеят здравословно?
Голяма част от младите хора имат проблем със самочувствието и увереността. Това е една от причините да се притесняват да посещават фитнес залата или стадиона. Бих посъветвала всички да пренебрегнат тези притеснения и да започнат да се грижат за себе си. Всеки има моменти, в които си мисли, че няма да успее. Някои дни и аз се будя с мисълта, че всичко, което правя, е напразно и нямам сили да продължа. В такива моменти си повтарям, че дори и малко е по-добре от нищо.
Мотивацията не идва сама, не е нещо, което трябва да чакаме. Тя се подхранва от успехите ни, дори и минимални. Започвам с малко и постепенно добивам желание да увелича тежестите във фитнес залата или темпото, ако съм на пистата. След всеки достигнат връх имам усещането, че мога всичко. Мога да ви гарантирам, че с времето всяко усилие се възнаграждава и увереността нараства. Не се страхувайте да започнете или да продължите да тренирате. Високият дух се гради именно в моментите, когато е най-трудно и изкушенията са най-сладки.