Честит Гергьовден, габровци! Да е живо и здраво името на всички, които празнуват днес! Празникът е посветен на свети Георги, покровител на овчарите и стадата. 6 май е и Ден на храбростта и Българската армия.
За старите габровци Гергьовден бил по-мил и обичан празник дори от Великден, защото ознаменувал тържеството на зелената и засмяна пролет.
Жилищата и селскостопанските сгради се окичвали с букови клонки. Клонки се забивали и на нивите, лозята и овощните градини за здраве и плодородие.
Според стария български обичай на Гергьовден във всяка къща се заколвало мъжко агне. Старите габровци украсявали печеното агне с бук и здравец. Празникът е характерен и с приготвянето на обредни гергьовски хлябове, на които била изобразявана кошара с агнета.
Момите и момците в Габрово едно време задължително се люлеели на гергьовски люлки преди обед. Според поверието люлеенето на младите на Гергьовден било срещу несгоди и залюбване от змейове и самодиви.
Според православното предание Свети великомъченик Георги Победоносец живял по времето на римския император Диоклетиан. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу християните били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. Мъченикът бил обезглавен на 23 април 306 година.
Изображение: АЕК „Етър“. Използвана е информация от pravoslavieto.com