От 1999 г. Теодора Томова е кмет, а в момента кметски наместник на с. Враниловци – два пъти е избирана пряко от населението и два пъти е назначавана. В нощта на бедствието – на 28 срещу 29 юли и в дните след това кметът Теодора Томова прояви своеобразен героизъм в преодоляването на последиците от него. Най-страшното беше нощта на 28 срещу 29 юли – загубихме хора, разрушенията, колкото и да са тежки, се преодоляват, казва кметският наместник на Враниловци в интервю за в. „100 вести“.
– Г-жо Томова, сполетялата Враниловци беда в края на юли най-голямото изпитание от цялото Ви кметуване ли беше?
– Наистина най-голямото. Преживяла съм още едно наводнение от 2005 г., но едното с другото нямат място за сравнение. Тогава имаше наводнени мазета, но инфраструктурата не беше много увредена. И тогава бяхме стресирани, тъй като не бяхме преживявали подобно нещо. Имам чувството, че оттук насетне, каквото и да ни се случи, ще бледнее от преживяното сега.
– Не Ви ли се струва, че в деня след бедствието, цялото село се беше обединило по непознат до този момент начин, а хората гледаха на Вас като на стожерът на селото?
– Благодаря на хората си. Нямах никакво време да ги организирам, те сами го направиха и дойдоха да помагат. Мисля, че наистина бедствието ни обедини, болката, това което ни се беше случило, защото ние сме като едно семейство. Ние сме хора, които се познаваме, знаем си съдбите, ежедневието, несгодите, които посрещаме.
Възможно е и моята фигура да е помогнала за това, все пак 15 години съм тук. И щом съм тук, значи хората са оценили, че аз давам максимума от себе си, че мисля за тях. Винаги поставям техните проблеми пред моите и съм се старала да съм им максимално полезна.
– Всъщност, всички кметове и кметски наместници се проявихте като герои в трудните моменти, колко време самата Вие не бяхте подгъвала крак, не бяхте спала?
– Не бих могла да кажа. Още в неделя вечерта имах лично преживяване – майка ми направи хипертонична криза и в три през нощта тръгнах за Габрово, а в 7 сутринта дойдох на работа. В понеделник през нощта бедствието ни сполетя. Прибрах се в четири без петнайсет, в пет вече бях с пожарна безопасност и полицията на терен, за да търсим изчезналия човек и така всеки ден. Но като че ли вече се чувствам уморена и трябва да си дам малко време да си отдъхна, за да мога да издържа това, което предстои.
– Трудно ли се върти едно кметство?
– Струва ми се, че съм облагодетелствана, тъй като Враниловското кметство включва само едно село – Враниловци с 354 човека и за мен, спрямо работата на колегите, е значително по-лесно, защото всичко е обозримо. Всеки ден си виждам хората, всеки ден имам възможността да обиколя селото от единия до другия край, когато това се налага. Всички ежедневно имат достъп до мен, нямам работно време, нямам приемен ден. По всяко време на денонощието съм на разположение на хората си.
– Какъв е поминъкът на селото?
– Земеделие и много малко животновъдство – вече се шегуваме, че на децата си ще показваме на картинки какво представляват домашните животни. Хората застаряват и им е трудно, а животновъдството изисква много труд – да си накосиш тревата, да я прибереш, да храниш, да пасеш. Основно младите работят в Габрово, в „Балканско ехо“, в „Дзалли“, във фирмите, разположени в Стопанския двор, „Атанасова 21“ и холандска компания, занимаваща се с отработени масла.
Пенсионерите си обработват малки градинки с чушки, домати, картофи да си помогнат на съществуването. И сега абсолютно всичко е унищожено.
– За какво си мечтае днес Теодора Томова?
– Да видя моето Враниловци отново усмихнато, зелено и радостно – такова, каквото е било винаги. И за още нещо си мисля напоследък. Докато работех в библиотеката непрекъснато разнасях ключовете от сградата, а те – много, понякога се обърквах докато намеря кой от къде е. Един ден моят баща дойде при мен в библиотеката точно когато оправях ключовете, беше през 1996 г. Като ме видя с тях той ми рече: „Тате, с толкоз много ключове, ще ти прилича да станеш един кмет на това село“. А аз му казвам, че това не е лъжица за всяка уста, че е изключително тежка, отговорна работа.
Може би затова сега ми се иска отнякъде той да види, че наистина съм станала кмет на Враниловци и че вече се справям със задълженията си, независимо, че понякога е изключително тежко и трудно. И да бъде горд с мен и заедно с майка ми да се гордеят с това, на което са ме научили.
Пълният текст на интервюто четете във в. „100 вести“, 9 август 2014 г., “На Враниловци, каквото не се е случило, в него не съм участвала”, автор Стефка Бурмова
