Един дипломиран филолог мечтае да изкачва най-високите планински върхове по света. През 2017 г. подготвя експедиция до Елбрус, най-високия връх в Европа (5642 м). Мечтае повече деца и младежи да се занимават с алпинизъм и да се изгради катерачна стена в Дряново. Това е Светослав Казаков от Дряново, специално в интервю за Габрово Daily.
Представете се за читателите на Габрово Daily.
Аз съм Светослав Казаков, родом и живущ в Дряново към настоящия момент. Завършил съм ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Българска филология“ през 2010 г. Средното си образование завърших в СОУ ,,Максим Райкович“ в родния си град. На 29 години съм и се занимавам основно с алпинизъм и планинарство, както и със скално и ледено катерене. Допреди две години живеех и работех във Велико Търново, но се завърнах в Дряново. Смятам, че камъкът си тежи на мястото и съм патриот – обичам града си, въпреки че няма много перспективи за развитие в малкия град.
Кои са най-добрите Ви постижения в алпинизма?
С алпинизъм сериозно се занимавам в последните 6 години,но не крия, че имам доста сериозни планове за бъдещето в тая сфера. Развивам всекидневно необходимите качества чрез различни тренировки и смятам,че съм готов за нещо доста по-сериозно. Естествено, то не зависи само от мен, планината трябва да те допусне до себе си. До този момент съм бил на Казбек (2016), неуспех на Матерхорн (2014) и траверс на масива на Монблан (2013). В България ходим всяка зима и катерим по замръзнали водопади (Скакавица,Рила), а през лятото катерим на скали, обикновено маршрути по няколко въжета и най-често пак в Рила, понеже там е рай за такива цели. На този етап като сериозно постижение мога да сметна и Северната стена на Вихрен по тур ,,Кулоара‘‘(технично,смесено, 250м), Южната на Двуглав (Рила), традиционно, 11 въжета, 500 м.
Споделете най-трудното и най-вълнуващото Ваше преживяване досега като алпинист?
– Смятам, че от всичките изброени по-горе върхове и изкачвания, най-много се гордея като най-голямо постижение досега с траверса на масива на Монблан (Алпите,Франция). За мен това беше и първото подобно излизане и сблъскване с високата планина и нямах много опит и представа какво да очаквам. Наистина е едно доста изтощително и дълго начинание, изключително панорамно и красиво, минавайки последователно през три върха над 4000 м, достигайки до самия властелин Монблан (4818м). Условията както бяха подходящи, така и бяха доста сурови заради силния вятър, трудностите по една от техничните стени (катерихме лед), подсичайки под ледопади и каменопади и не на последно място продължителността. Няколко дни нервно следяхме прогнозите и изчаквахме в Шамони, понеже времето горе беше ужасно. Между другото, този траверс се избягва и дори е забранен поради опасността именно от падане на огромни ледени блокове и твърд сняг. Тогава ние успяхме да го направим дори за доста ,,рекордно‘‘ време, имахме късмет явно, бяхме допуснати. Това начинание завинаги остави отпечатък в мен и като първо такова, предвид трудностите, не ме отказа, а дори обратното – високата планина ме омагъоса дори повече.
Завършили сте българска филология. Какво Ви насочи към покоряването на планински върхове? Планирате ли да се завърнете към филологическата професия?
Трудно бих определил какво точно ме е насочило към алпинизма.То е вътре в теб, някакво чувство, страст, мотивация за още и още, изпитвайки себе си и своите възможности. По-скоро нещата се наредиха последователно. Още като ученик ходех по леки преходи, изкачвайки върхове през лятото. Това желание за развитие в мен се задълбочаваше всяка изминала година, виждайки че имам и други възможности и бих могъл да практикувам малко по-различни занимания в планината. И така бавно, бавно, та до ден днешен…Естествено този етап е доста дълъг, имайки предвид и всичката екипировка и инвестиция, която съм дал с годините.
Относно филологията – напоследък все повече се замислям дали да не пробвам да се реализирам в тази сфера професионално. Много от моите познати и колеги от университета се насочиха към учебните заведения и мисля, че поне засега се реализираха успешно и се чувстват удовлетворени. Мен ме притеснява самата система, която – няма какво да се лъжем – е меко казано ,,гнила‘‘. Няма качествено образование и това се вижда и е факт, но за жалост не е приоритет на днешните управляващи да се борят с проблема и да намерят адекватно решение, а точно обратното. Това си е мое, лично мнение, но не смятам, че то се различава много от това на обществото. Иначе казано – бих пробвал да се развивам по специалността си, но все още изчаквам удобен за това момент. Рано или късно всичко се нарежда, не бива да насилстваме над естествения ход на нещата. Първо човек трябва да го почувства вътрешно.
Какво Ви предстои през 2017 година?
Настоящата година подготвям експедиция до Елбрус, който се намира на територията на Русия, Кавказ , и е най-високият връх в Европа (5642 м). Интерес за там имам не толкова заради техничните трудности, защото такива почти няма, а колкото заради самата височина. Въпреки това, върхът си остава с доста висока смъртност и ни най-малко не е за подценяване. При влошаване на времето пребиваването и изкачването там могат да се превърнат в истински кошмар. Сега съм в процес на обработване на визи за територията на Русия и съвсем скоро трябва да се закупят билети за полета дотам. Организирането на подобна експедиция изисква време и средства, които на този етап са все още поносими за самофинансиране, най-вече поради факта, че полетите са евтини и дестинацията е доста близка. Затова избрахме тази цел, като един от нужните етапи по пътя за върхове над 6000 м.
Експедицията е насрочена за август, като се надяваме всичко да протече гладко и планината да бъде благосклонна към нас. За в бъдеще обаче се изискват доста повече средства за организиране на подобно изкачване и се надявам на някакъв вид подкрепа от спонсорство. Нека мине всичко благополучно това лято и после ще мислим за следващия план, който между другото назрява в нас от доста време насам.
Как осигурявате средствата за една планинска експедиция и какви финанси и други ресурси са нужни, за да е успешна?
Основното перо е транспортът – сухопътен или въздушен. Миналото лято на Казбек пътувахме с кола 4500 км в двете посоки до Грузия. Колкото и да е забавно, интересно и неангажиращо, толкова е и убийствено подобно дълго пътуване. Губят се дни в път, затова най-удачен транспорт за по-дълги дестинации си остава въздушният. Всичко друго като храна, престой и спане не е чак толкова тежко във финансово отношение. За някои върхове се изисква разрешение за изкачване и визи, различни видове документи, които разбира се натоварват бюджета. Екипировката е много важна и дори основна част, тъй като без качествена такава има голяма вероятност да съжаляваш там горе. Набавянето й става с течение на години лишения и постепенно ти имаш почти всичко необходимо за висока планина и пребиваването там. Един път надделял над този проблем, после тя ти служи вярно дълги години.
Досега абсолютно всичко съм си финансирал сам, без изключения. Тук е мястото да благодаря на моите родители и близки, които в трудни моменти са ми помагали финансово дори. Колкото до това да е успешна една експедиция, зависи от много добро планиране, добър екип/свръзка, внимателно събиране на информация и проучване на маршрута, условията и всичко необходимо за провеждането й. С течение на годините съм си изградил доста връзки в тези среди и хората винаги са откликвали за нужната информация от гледна точка на техния опит. Не на последно място подготовката за изкачването може да протече цяла година.Непрекъснати тренировки и подготовка. Това е. Другото го решава планината.
Планирате изграждането на катерачна стена в Дряново. Разкажете повече за нея.
Това не е само моя идея, а идея и на други познати, които дори не се занимават с катерене или алпинизъм. Ако погледнете в световен мащаб, ще видите, че подобни стени, центрове, зали има на все повече и повече места. Катеренето е повече от спорт и дори е заложено да влезе в програмата на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. В тоя ред на мисли, искам да кажа,че то тепърва набира популярност и се предполага да има още по-блестящо бъдеще. Нека не залагаме само на клишета като футбол, нека хората видят нещо ново, нека децата се развиват в един спорт, който смятам, че дава страшно много качества.
За изграждането на подобна стена са нужни сериозни средства. Познавам хора, които работят в сферата на изграждането на катерачни стени и и мисля, че с общи усилия, идеи и взаимопомощ подобен план би могъл да се превърне в реалност в най-близко бъдеще.
Естествено финансирането е проблем. В момента проучвам условията за кандидатстване по европроект за развитие на селските райони, за да се запозная отблизо с процедурата и дали и доколко изобщо е възможна. Аз ,както и споменатите познати, можем да помогнем с идеите, изграждането, проекта, но е непосилно финансирането. Поради тази причина търсим по всевъзможни начини някакъв вид средства – европейски програми, спонсорство. Сумата обаче не е малка и за изграждането на една стена, която е възможно най-универсална и практична, биха били нужни поне 30 000-40 000 лв. Това естествено са груби сметки, чернова.
За да бъде обаче защитено подобно съоръжение и да се ползва дълги години и целогодишно като зала, е нужно да бъде в подходящата сграда. За изграждането на зала мисля, че е немислимо, понеже бюджетът ще набъбне до неузнаваемост, но би могло да се ползва някакво хали, склад, сграда с необходимите параметри. Смятам,че има такива, дори пустеещи на територията на Община Дряново.
Според мен това е една сериозна инвестиция, не само за хора като нас, но и за града, за децата, за подрастващите като цяло… Тук е мястото да отбележа,че Общинска администрация Дряново би била един добър партньор в реализирането на подобна идея и има необходимите качества за кандидатстване по европроект, понеже това е доста трудно за физическо лице. Подкрепа бихме могли да получим и от някои от водещите фирми в града. Убеден съм, че подобна инвестиция би била плюс за град като нашия, дори би открила нови работни места.