През 2002 година габровецът Калоян Колев завършва Природоматематическата гимназия. Висшето си образование получава в Софийския университет, специалност Европеистика с профил Икономика, а след това продължава с магистратура по специалност Бизнес администрация. Почти 6 години Калоян работи в Министерството на образованието и науката, а от 2012 година е в Европейската комисия и работи в главна дирекция „Разширяване“.
По покана на директора на Математическата гимназия Цветана Кюмюрджиева тази седмица Калоян се върна в бившето си училище, за да запознае по достъпен начин учениците с Европейския съюз по инициативата на Европейската комисия „Обратно в училище“. Как един млад българин успява да работи в Брюксел, се опитахме да научим от Калоян в разговор с него.
Интервю на Надежда Тихова с Калоян Колев за областния вестник „100 вести“
– Посъветвахте учениците да се учат, да учат езици и да се усъвършенстват постоянно, за да успеят като Вас. Достатъчно ли е доброто образование и знаенето на език, за да се стигне до работа в Европейската комисия?
– Ако приемем, че езикът и доброто образование са изискването, трябва да прибавим и много упорство и постоянство. Т. е., в институциите на Европейския съюз не се започва толкова лесно работа. Трябва човек наистина да е постоянен в своите опити, да не се отказва. Ако трябва да обобщя и систематизирам няколко основни неща, това са добро образование, много голямо желание и човек да не се отказва.
– Казахте пред учениците в Математическата гимназия, че сте искали да поработите за известно време извън България. Как Вие започнахте работа в Брюксел?
– Явих се на конкурс за такъв тип договор в Комисията, издържах конкурса, а след няколко години ме поканиха на интервю. Издържах и него и ми предложиха договор за работа в тази институция. Договорът може да бъде максимум за 6 години.
– В какво се изразява работата Ви в Европейската комисия?
– Както казах, аз работя в главна дирекция „Разширяване“ на Европейската комисия. Това е дирекцията, която отговаря за политиката на разширяване, процеса и процедурите по разширяване на Европейския съюз. Аз се занимавам с управление на проекти. Има финансови инструменти, чрез които Европейският съюз отпуска средства за страните кандидати за членки. Вероятно знаете, че това са Турция, акедония, Сърбия, Босна и Херцеговина. Аз управлявам тези проекти, с които се финансират тези страни от предприсъединителните фондове.
– Какво е да живееш в Брюксел?
– Много е интересно, защото Брюксел е международен град. В него можеш да срещнеш на улицата хора от всякакви националности, българи и румънци… Има една статистика, според която всеки трети човек в Брюксел е чужденец. Можеш там да пазаруваш от български магазин, има българска общност. Човек се чувства добре, защото има много чужденци като него и животът не е толкова труден. Разбира се, има и минуси като например климата. В Белгия той не е от най-благоприятните – постоянно вали и небето е повече сиво отколкото истински синьо, но това се преживява.
– Върнахте се в своето училище. Виждате ли го променено? Какво Ви впечатли?
– Сградният фонд на гимназията е на доста по-добро ниво от нивото преди години. Наистина личи и отвън и отвътре, че сградата е реновирана и ремонтирана. Нови чинове и маси, нови врати, басейнът е нов и работи! На второ място учениците ми се сториха много позитивно настроени, любопитни и с желание участваха в дискусията. Имаше интересни въпроси. Един ученик зададе малко тъжния въпрос: „Кога България ще се оправи?“ За жалост аз не мога да дам конкретен отговор, но се надявам скоро да усетим по-добрия живот в България и в Габрово.
– – –
Изразеното мнение в статията е изцяло на автора и не може при никакви обстоятелства да бъде разглеждано като изразяващо официална позиция на Европейската комисия или която и да е друга институция.
Пълният текст на интервюто четете във в. „100 вести“, 22 септември 2014 г., “Калоян Колев: „Надявам се скоро да усетим по-добрия живот в България и в Габрово”, автор Надежда Тихова
