От 1 до 3 октомври в Габрово се проведе първият Лагер за иновации. Своите впечатления от събитието споделя пред Габрово Daily един от участниците – Габриела Григорова, студентка по „International Business in English“ в Икономическия университет – Варна.
Автор: Габриела Григорова
Какво е мотивацията за вас и как съумявате да съчетавате идеята с реализацията й? Успявате ли или сте напълно объркани, изгубени в един нов и непознат свят за вас? Такава е реалността, неоткрита и недостижима, но само за тези, които все още не са отворили своите сетива. Е, за наше голямо удовлетворение и успокоение, процесът би бил улеснен, ако просто отворим широко очи и прегърнем промяната. За мен промяната беше настъпила отдавна, но факторът, който ръководеше истинското желание за надграждане и достигане на успешен финален етап, бях самата аз. Винаги съм твърдяла, че за да успееш, трябва да преследваш. За да получиш, трябва да дадеш. За да откриеш, трябва да търсиш. За да се радваш, трябва да раздаваш. Какво? Потенциал, хъс, дух, нюх, вдъхновение и уважение. Качества, с които да вървиш по пътя на успеха.
Не градя сграда, без да имам основа. Не изграждам бариера, без да има причина. Не отговарям, ако няма за какво. Не задавам въпроси, ако не мога сама да достигна до отговора. Но този път се осмелих и успях. Казах си, че мога и ще успея. Душа, творчество, изкуство, интелигентност и организираност – всичко това беше част от мен, за да бъда достатъчно компетентна и да го споделя с всички, които имаха нужда да чуят и да открият своята супер сила чрез Gabrovo Innovation Camp. Нека ви разкажа и моята история, а тогава вие сами ще прецените и отговорите на въпроса: „Каква е вашата супер сила?“
Впечатленията, силата и уменията, които запазих и ще пазя дълго време, са благодарение на всички, които взеха участие в Лагера за иновации. Подобен тип събития обикновено не привличат голям брой от хора, тъй като съм забелязала, че доста хора отказват, дори жестоко отричат самоинициативата и изявата, излизащи извън нормите на техния обикновен живот. Е, за да получите, трябва и да бъдете достатъчно смели, за да изпитате едно невероятно изживяване.
Още първата направена стъпка и аз вече бях очарована. Обслужването, отзивчивостта, помощта не само на екипа, но и на хората, от които зависеше нашият уют по време на Лагера за иновации. Очакванията, които бях поставила за лагера, признавам, бяха високи, но и оправдани. Радвам се, че бях част от екип в отбор IA, който работеше по темата „Преодоляване на иновационното разделение в Европа“. С нашия екип разгадахме мистериите на иновациите, заобикалящи ни в средата, в която живеем и творим. Един облак от идеи, победители, победени, постижения, вдъхновения, креативност, изкуствен интелект, иновативност и най-вече индивидуалност присъстваше в нашето малко семейство. Създадохме и запазихме общността, в която супер силата беше нашият движещ фактор. Изявихме своите цели и предели.
Силуети, бягащи идеи, хвърчащи усмивки и погледи бяха изпълнили двора на Националната Априловска гимназия през двата дни на обучение. Всеки се гонеше не с вятъра, а със себе си. Опитваше се да хване това, което му липсваше. Падащите листа на есента олицетворяваха нашата промяна и израстване. Надграждахме себе си, но дори не го осъзнавахме. Построявахме една нова сфера, сглобявахме пъзела на деня, за да запълним празнотата от уменията, които започвахме да затвърждаваме. И всичко това благодарение на екипа от професионалисти, които се застъпиха за нас. Всички, които бяха главните виновници ние да успеем да достигнем синхрон със самите себе си.
Финалът на нашата малка приказка трябваше да дойде. Всички нетърпеливо се бяха насочили да представят своите готови проекти и идеи пред останалите участници. Моят екип беше изграден от различни националности, от иновативност и предприемчивост. Рядко срещани, но високо ценени качества на българите в ХХІ век. Успяхме да „изгреем“ със зашеметяващата сила на нашите супер-сили и супер-герои. Участието бе запомнящо се.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Близо 130 участници в Лагера за иновации в Габрово от 6 държави и 17 български града
Вечерта бе спокойна и тиха, сякаш наистина времето навън усещаше, че ние трябваше вече да си тръгнем. Но разговорите продължаваха, социализацията беше окото на урагана, всички обсъждахме живота, който градяхме със скоростта на светлината.
Благодарностите бяха излишни. Бяхме повече от задължени и неимоверно благодарни за всичко, което постигнахме и тепърва предстоеше да постигнем. Открихме, че не е необходимо да си лидер, за да успееш. Работата в екип доставяше удоволствие на всеки от участниците. Лидерите бяха 115 и всеки един допринасяше по различен начин за извършването на приказната дейност в Лагера за иновации. Мотивирахме се взаимно и това ни сплоти. Обикнахме времето и птиците, въздуха и природата, защото станахме част от цялото.
Ще запомним Габрово с едно, той остава в сърцата на всички нас. Защо ли? За да имаме причина да се върнем отново!