Националният музей на образованието отбелязва 150 години от създаването на първия учебен кабинет по физика у нас с фотодокументална изложба. Кабинетът е създаден през 1872 г. в Габровското училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия.
Изложбата е на разположение на посетителите на НМО Габрово до края на февруари 2022 г.
Върху 24 цветни табла се проследява въвеждането на физиката като учебен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на оригинални материали от фонда на Национален музей на образованието – физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на ученици от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и др.
Кой е първият български учебник по физика?
Показан е първият български учебник по физика „Извод от физиката” от 1849 г., съставен от Найден Геров. Авторът въвежда френската метрична система и създава първите физични понятия: ,,Във физиката, както и във всяка друга наука има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, защото нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, защото ми ся видя, че идат добре и на български, а много измислих нови, колкото за сега, докле ся потвърдът някои от всеобщо употребление”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави нагледен и разбираем.
Иван Гюзелев – създател на първия български кабинет по физика
Изложбата акцентира и върху ролята на Иван Гюзелев – учител в Главното мъжко училище в Габрово и създател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 г. Горещ привърженик на експеримента, Гюзелев въвежда модерен метод в преподаването и включва габровските ученици в представянето на физични опити и демонстрации.
Посетителите могат да видят първото и второ издание на ,,Ръководство към физиката” на Иван Гюзелев от 1874 г. и 1895 г. Учебникът въвежда първите закони и формули на езика на математиката и е определен като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има множество изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задачи с приложени обяснения и решения. В първото издание е публикуван и списък на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на учебния кабинет.
Музеят на образованието съхранява училищни уреди и апарати
Изложбата показва уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, създадена преди 135 години в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).
Една от движимите културни ценности в богатата музейна колекция „Училищни уреди и апарати“ е телеграфният апарат, свързан не само с училищния, но и с обществено-политическия живот в Османската империя. След обявяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са заловени и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекателство към бунт физикът е обвинен, че е използвал училищния телеграфен апарат, за да улавя тайните разпореждания на турското правителство и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.
Интерес представляват Магдебургските полукълба, които демонстрират силата на атмосферното налягане върху полусфери, между които е създаден вакуум. През 1654 г. Ото фон Герике прави демонстрация в град Магдебург. Германският изобретател използва две полукълба, допира ги и изтегля затворения между тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.
Друг интересен и днес уред е Сферата на Херон. Апаратът демонстрира силата на парата и е прототип на реактивна парна турбина.
Във временната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.
Посетителите на изложбата могат да видят и филма „Експериментът 1872“, който включва опити и демонстрации с уреди от колекцията „Училищни уреди и апарати“, Експериментите се извършват от Теодосий Теодосиев, наричан Златния учител на България, заради многото високи отличия на неговите възпитаници.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Преди 135 години в Габрово е създадена метеорологична станция
Навършиха се 100 години от смъртта на акад. Иван Гюзелев
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.