Филм за габровския шоколад пестил беше заснет за голяма телевизия и ще стане част от поредица, посветена на кулинарни теми с отношение към етнографията и културата на местните общности. Екипът на режисьора Георги Михайлов снима по време на Празника на пестила в Етнографския музей на открито „Етър“ от 22 до 25 септември тази година.
По думите на Георги Михайлов напоследък в цяла България има бум на събития, които представят бита на народа в миналото: „Вече има много кулинарни празници, с основен акцент – продукти по старовремски технологии. Днес ги наричаме „еко” и „био”, но преди десетилетия бяха част от ежедневието на хората”.
Ваня Богданова, репортер от екипа, е убедена, че чужденците проявяват интерес към начина на производство на пестил. „Вие бихте ли гледали как се прави швейцарски шоколад?”, риторично пита тя и допълва: „Най-вероятно на швейцарците ще им е интересно как се прави пестил”.
6 любопитни факта за габровския шоколад пестил и… рецепта за приготвяне
В миналото жената е въртяла цялото домакинство, така че едва ли някой от посетителите се е учудил, виждайки леля Райна, позната с приготвянето на хляб в пещ, на ястието „Бял мъж” и биенето на масло, край огъня да разбърква сливите за пестила в тавата. След специалната преработка от това съдържание се получава прочутия габровски шоколад. Още първите посетители на 22 септември опитаха пестил и установиха колко вкусен и здравословен е този продукт.
Приготвянето на пестил днес е интригуващо занимание, към което повечето хора проявяват интерес и гледат на него като атракция. В миналото, при това не толкова назад във времето, е било част от дейностите, характерни за домакинствата в Габровско.
Ръководство по приготвяне на пестил
Как да приготвят пестил дори са били обучавани учениците в някои български училища. Ръководство по консервиране, написано от М. Ширяев, учител в Средното Лозаро-винарско и градинарско училище в Плевен, бе показано на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”.
Според ръководството пестилът е обикновен мармалад, разстлан на тънки пластове от по 1-2 см. и изсушен. Това може да става на слънце или в сушилня, като при втория вариант температурата трябва да е до 80 градуса. След 2-3 часа местата на етажерките в сушилнята се променят, а целия процес продължава около 15 часа.