„Държавната политика към паметниците на културата не стимулира участието на собствениците в тяхното възстановяване и поддръжка. Все още се разчита на ролята на държавата, което е наследено мислене от времето на социализма. Дори съвременното законодателство не дава ясна представа как се подпомага един собственик, поддържащ свой обект, паметник на културата. Днес все още няма методология за оценка на опазването на културното наследство.“ Това сподели арх. Иван Колев от Сдружение „Мещра – традиционни занаяти и занятия” пред участниците в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”.
Събитието се проведе в ЕМО „Етър” Габрово на 18, 19 и 20 август. Организатори бяха Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Етнографски музей на открито „Етър”.
ОЩЕ ЗА СЪБИТИЕТО
ЕМО „Етър“ с образователна програма „В света на старопланинската архитектура 2017“
В България има правила за културното наследство от 1888 г.
Арх. Колев изнесе лекция, посветена на опазването на културното наследство. Той припомни, че през 1956 година е първата дейност на ЮНЕСКО, свързана с опазване на културно наследство – преместването на храмовете на Абу Симбел. Арх. Иван Колев подчерта важната роля на ЮНЕСКО и факта, че вече има листа на организацията, в която са включени над 1000 обекта от целия свят.
Войните и някои човешки дейности водят до унищожаване на културно наследство. Днес специалисти от различни организации се опитват да запазят и да върнат на местата им обекти и предмети, които са свързани с миналото.
През ХХ век се правят опити за опазване на културното наследство. Това става чрез дейността на различни организации и чрез документи от международен характер, каквито са Атинската и Венецианската харти. В България още след Освобождението, през 1888 година, са създадени „Временни правила за научни и книжовни предприятия”. На базата на това е изградено родното законодателство за опазване на културното наследство – Закон за старините от 1910 г., Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. и закон за културното наследство от 2009 г.
Опазването на културното наследство трябва да е обществена необходимост
„Един обект е в постоянен процес на опазване. Има причини дадено общество или един собственик да не са възстановили или да не поддържат нещо, което е културно наследство. Ако такъв обект бъде реставриран, но след това причините, довели до неговото западане продължат да действат – няма да има особен ефект. Поддръжката трябва да е следствие на обществена необходимост, а не само на няколко експерта”, каза арх. Иван Колев.
За крепостите в България и монументите в Скопие
„По-голямата част от крепостите са изграждани по едни и същи правила, но съобразно със спецификата на региона и нуждата от това съоръжение. Затова са изглеждали различни. Днес крепостите се възстановяват по един и същ начин. Защо един човек да ходи на много места, като може да види едно и другите са като него?
Доскоро се подхождаше с лек присмех към монументите в Скопие. Там са представени различни обекти от Балканския полуостров. Близко е до това, което се случва в България. Заменяйки една история с нещо, което си мислим, че ни харесва, ние сами създаваме предпоставка за изчезването си.” – заяви арх. Колев.
Намесата на реставраторите никога не е последна
„Нашата роля като реставратори не е да решаваме проблемите на бъдещето, а на момента, с идеята, че след време могат да се открият по-добри методи за опазване на културното наследство. Няма готово решение за съхраняване на обектите, всеки един трябва да се изследва и към него да се подхожда според спецификата му. Трябва да се познават местните техники и технологии, националната и световна политика, които оказват влияние върху опазването на културното наследство или върху нанасянето на поражения върху него. Намесата на реставраторите никога не е последна, трябва да се отчита, че след време отново ще се налага такава.” – сподели в лекцията си арх. Колев.