Фотографска изложба на румънски коледари в Дома на хумора

Фотографска изложба на румънски коледари представя Домът на хумора в Габрово

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Фотографска изложба на румънски коледари в Дома на хумора
Фотографска изложба на румънски коледари в Дома на хумора © ДХС

Фотографска изложбата на румънски коледари представя Домът на хумора и сатирата в Габрово. Фотографите Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира показват традицията на коледарите от Падеш, която оживява на Бъдни вечер и Коледа в селата на съседна Румъния. Точно на 11 ноември в 11:30 ч. двамата автори ще гостуват на габровци.

Специално за случая в 10 ч., 12 ч., 14 ч. и 16 ч. на 11 ноември Домът на хумора и сатирата организира прожекции на документалната лента „Карнавално Габрово – 1973 година” от фонда на Веселата къща в Габрово.

Започва петото годишно време – карнавалното

Традиционно на 11-ия ден от 11-ия месец в 11 часа и 11 минути Домът на хумора започва отброяването на петото годишно време – карнавалното. Очакват ни изненади, обещават от музея на смеха.

Каква е традицията на румънските коледари с маски

Чрез фотоизложбата „Коледари от Падеш“ ще видим фолклорната традиция с маски, именувана Pitaraii (Пицъръи). Според Кармен Сарчина, мениджър в Културния център в Клошани, северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко), тази традиция представлява пеене на коледни песни от деца, придружавани от своите родители, баби и дядовци из цялото село. Важна роля в групата изпълняват „старецът и старицата“ – млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа.

Предварително всички се подготвят за деня, в който отиват на Пицъръй. Майки и баби шият вълнена торба, в която децата слагат бонбоните и сладкишите, събрани из селото, които са изпекли домакините вечерта преди Бъдни вечер.

Вторият традиционен компонент в Пицъръй е пръчката. И не е имало човек, който да не е носил торба и пръчка. Иначе няма да ви се разрешава да крещите: „А ха-хай, ние идваме в Пицъръй“. Пръчката се прави от леска от горите и се изрязва на височината на човека, който я носи. Кората се обелва с нож и се оставя до печката няколко дни, за да изсъхне. След това около пръчката се навива спирала от липово дърво и се опушва. Там, където липовото дърво покрива пръчката, тя остава бяла и по този начин създава спирала.

За момчетата, които носят маски, подготовката започва по Великден, когато се колят агнета като жертвоприношение, а овчата кожа се обработва и превръща в маски за Пицъръй. След това овчата кожа се украсява с многоцветни пискюли, рога на животни, кои от кои по-впечатляващи.

Освен маските, които носят на главите си, младежите са облечени в стари традиционни носии.

Като се започне от първата, та чак до последната къща в селото, всички участват в групата Пицъръи. В първите й редици могат да се видят млади хора, маскирани като „старци и старици“. Те са и първите, които влизат по дворовете на хората, ровят с пръчките в огнището и нареждат: „Хляб, голям като масата; маса, голяма като къщата; да е жив и здрав всеки в тази къща и отвън; тлъсти и мазни прасета да ядат здрави хора; честит празник!“

След като приключат поздравлението, те получават бонбони и сладкиши; следват ги децата, за които също има почерпка от бонбони, ябълки, ядки, а накрая и останалата част от групата получава по чаша ракия.

Всяко домакинство гостоприемно приема Пицъръи, а накрая ги съпровожда до края на селото, където вечерта се събират всички хора на селското хоро. Там цялото село може да види маскираните младежи, тъй като те свалят маските си.

След като отнесат пълните торби вкъщи, децата се организират на малки групи от по четири-пет и тръгват с песни от домакинство на домакинство: „Зелени пискюли от свила, пуснете ни във вашия дом, защото дъжд вали навън…“

Късно през нощта народни певци и музиканти пеят: „Стани, стани, стопанино, и вие, деца и възрастни, тази нощ идват коледари,…“ Тези традиции са очаквани с нетърпение, защото събират семействата и носят на всички много радост.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.