
Почина известният литературовед и журналист, роден в Габрово, Петко Тотев, съобщава БНР. Поклонението е на 26 юли 2017 г. от 15:00 ч. в залата на траурна агенция „Мира“, до Централни софийски гробища, допълва „24 часа“.
Кой е габровецът Петко Тотев?
Петко Тотев е роден на 12 януари 1932 в колиби Бичкиня, днес квартал на Габрово. Той е български литературовед, публицист, журналист. Завършва Априловската гимназия (1950) и българска филология в Софийския университет (1956). През 1958-1960 г. е учител в Априловската гимназия. Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1962—1966), издателство „Народна култура“ (1966—1969), Партиздат (1969—1973), заместник-главен редактор на в. „Антени“ (1973—1990), главен редактор на в. „Български писател“ (1997) и в. „Жарава“ (1998—2004).
Съставител, редактор и автор на предговорите на „В. Е. Априлов. Съчинения“ (1968), „Иван Богоров. „И се започна с „Български орел“ (1983) и др. Член на редколегиите на „Любен Каравелов. Събрани съчинения в девет тома“ (1965—1968), „Петко Р. Славейков. Съчинения в осем тома“ (1978—1982), „Любен Каравелов. Събрани съчинения в дванадесет тома“ (1984—1992).
Автор е на повече от 1100 публикации в литературната и обществено-политическата периодика, на книгите „Литературни статии“ (1974), „Политическата сатира на Георги Кирков“ (1974), „Алеко Константинов“ (1977, 2 изд. 1990), „Книги за препрочитане“ (1979), „За него — Живота“ (1983), „Винаги има и други“ (1988), „Поети“ (2002), „Белетристи“ (2007).
Петко Тотев, Васил Априлов и Априловската гимназия
Тотев участва в дискусията във в. „Антени“ за нов национален статут на Априловската гимназия и печата свои материали по този въпрос. На Априловото просветно и книжовно дело са посветени статиите му „Новобългарско училище и новобългарска публицистика“ (Априлов 1968, с. 7—20), „Примерът“ (Денница [Юбилеен вестник]. Габрово, декември 1989, с. 3), „Дела и начала Априлови“ (Зорница. Габрово, 33—34, 1990, с. 26—32), „Архимедови машини за българската сфера“ (Васил Априлов и възраждането на Габрово. Габрово, 1990, с. 42—45), „История и съвременност в публицистичния тон на „Денница на новобългарското образование“ (Васил Априлов и българската възрожденска култура. Габрово, 1990, с. 118—127). В тях се подчертава, че новобългарската публицистика на Априлов умножава, разширява делата и дейците на националната общообразователна система — за по-малко от едно десетилетие след откриването на ГУ тя е изградена на модерни основи, че активността на словото в Априловото дело е сред най-високите измерения на Българското възраждане.
Петко Тотев: Сърце за хората
Иван Василев написа по повод скръбната вест в сайта на Съюза на българските журналисти:
Духовният живот на България осиротя с още едно име: в тия горещи и тежки дни ни напусна известният литературовед, публицист и журналист Петко Тотев. Вестта дойде неочаквано и затова толкова по-жестоко – само преди малко повече от месец, в края на май, 85-тият му юбилей събра в пресклуб „Журналист“ многобройните му приятели и почитатели, да почетат внушителния му, белязан с ярка самобитност принос в българската култура и литература, невероятно богатата му разностранна личност на родèн творец и голям приятел.
Можехме ли, гледайки неговата интелектуална жизненост и несекващ вкус към живота, да допуснем, че това е била последна среща, раздяла? В душите ни още звучат оценките от тази среща – всеки имаше какво да добави, искрено и лично. Пенчо Черняев го нарече „Сърце за хората“: и това не беше дежурно, по повода. Говориха за него като журналист с ярко перо и хъс, като учен-изследовател, литературен критик и публицист, като навсякъде той беше оставил свой принос. За безкрайния му стремеж към развитие и усъвършенстване – и в журналистиката, и в науката. Неизменен патриот в ярката си публицистика, той воюваше срещу отцеругателството и нихилизма, графоманщината и чуждопоклонството…
В статията е използвана биографична информация от „Априловски свод“. Съст. Петрана Колева. София, БАН, 2009