Българските музеи пазят във фондовете си уникални предмети, разказващи историите на различни цивилизации. Атрактивната история може да се продаде на публиката като сувенир. Това са част от изводите от първия Национален панаир на музейните сувенири, който се проведе в ЕМО „Етър“ – Габрово от 16 до 18 юни.
Нела Рачевиц, зам.-кмет на Община Габрово откри форума и приветства участниците в първия ден.
Сувенирът – огледало на музея
На 16 юни в рамките на Академичния модул от първия национален панаир на музейните сувенири бяха представени големите възможности за развитие на сувенирната индустрия в българските музеи.
Модераторът на панела, доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”, обобщи опита си, придобит от ръководството на такъв тип институции. Според нея е необходимо да се предлага по-широка гама сувенири, за да се задоволят интересите на посетители с различни финансови възможности.
Интересно проучване представи Маргарита Доровска, директор на музей „Дом на хумора о сатирата”. Тя припомни, че ДХС става музей преди 11 години, но има богата история в създаването и предлагането на сувенири. Доровска разказа на участниците в Академичния панел как в чуждестранни музеи един и същ продукт се разработва в различни варианти, съобразени със социалния статус на отделните категории посетители. Въпреки това, дори евтините варианти носят своето послание и дават важна информация за епохата и мястото, които представят.
Според Борил Караиванов, представител на Дизайн студио „Редизайн”, „сувенирът е огледало на музейната идентичност”.
Художникът Янко Янев, производител на сувенири, акцентира върху изключително големите възможности за създаване на музейни сувенири на ниски цени. От малко материал може да се създаде атрактивен продукт, стига да се приложи творческо мислене.
Фараонски скарабей в Родопите
Как едно мънисто с формата на скарабей, създадено във времето, когато в Египет управлява фараон Ментухотеп Четвърти, се е озовало в Родопите, заедно с кехлибарени зърна от Балтийско море?
Скарабеят е открит, заедно с 28 кехлибарени зърна, в една местност близо до смолянското село Любча. „Вдън гори телилейски”, казва Таня Марева, директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков”, град Смолян. Тя взе участие в Творческа работилница „Дизайн-мислене“, водена от Делчо Делчев, представител на „SmartFabLab“.
Големият български египтолог д-р Васил Добрев датира скарабея. Според него, той е създаден по времето на Ментухотеп Четвърти, управлявал Египет от 1992 до 1985 година пр.н.е.
Скарабеят, атрактивна ценност от фонда на смолянския музей, предизвика съвсем естествено интереса на участниците в работилницата. „От това искаме да направим уникален разказ, който да привлича хората в нашия музей. Те да предадат историята на своите приятели и да имат желание отново да се върнат“ – разказва Таня Марева.
По време на лабораторията, задачата беше да се направи сувенир, свързан с тези уникални ценности – скарабея и кехлибарените зърна. Мурсалският чай или меда, с които е известен региона, могат да бъдат свързани със скарабея, като се продават заедно под формата на сувенир. Родопският силиврек е цвете, което дълго време, дори десетилетия, може да бъде в състояние на анабиоза – да остане сухо, а след това отново да се възроди. Съчетаването му със скарабея, също символ на възраждането на живота, е една чудесна идея за сувенир, който посетителите в музея да могат да отнесат със себе си.
Делчо Делчев, „SmartFabLab“: Лоша практика е търговците да предлагат някакъв сувенир да се изработи по мостра
Делчо Делчев, водещ на лабораторията и представител на „SmartFabLab“: „Искаме да представим пред музеите различен подход, да започнат сами да си изграждат отношение към сувенирната тематика. Лоша практика е търговците да предлагат някакъв сувенир да се изработи по мостра. Искаме да представим през определен казус – в случая избрахме скарабея на смолянския музей, как може на базата на реална история да се създаде сувенир. За някои музеи е по-лесно, за други – не. Понякога историята, която даден сувенир въплъщава, може да не е толкова важна за специалистите, но има значение за посетителите. По този начин в един музей може да се вкара широката публика. Сувенирът, ако е достатъчно интересен, ако служи за медия, ако разказва нещо, той може да се продава и извън музея. Самите хора, които са го закупили стават рекламни лица на музея. Това се постига, ако един сувенир е аксесоар, може да е стикер и т.н., стига да е достатъчно атрактивен и да има своята художествена стойност.
Важна задача бе да се разбере как започва измислянето на един сувенир. Голям проблем за музеите са липсващите средства. Но по време на лабораторията се оказа, че има такива, които работят с подходящи висши учебни заведения. От една страна музеят може да ползва студентите, от друга студентите могат да реализират своите практически занятия.
Самите служители в музеите могат да измислят подходящи сувенири. Музеят в Русе е създал сувенир от свой известен експонат – мамут, който може да бъде видян в естествени размери.
В ЕМО „Етър” много ни допаднаха плашилата. Около тях могат да се измислят много истории, които да бъдат продавани под формата на сувенири.
Случаят със смолянския музей и неговия скарабей е много интересен. Там могат да се измислят различни видове сувенири – по-творчески ориентирани или пък такива, които да отключват суетата на посетителите – бижутата, например. Може и да се направят сувенири, свързани с храненето. Например бурканче мед, капачката на което да разказва история, а лъжичката да завършва със скарабей.”