Изоставеният паметник на Бузлуджа стана декор за британски научно-фантастичен филм. „Последна връзка“ е бил заснет през февруари 2014 г., а през ноември тази година събра допълнително финансиране от 3903 британски лири в онлайн платформата Kickstarter. Дарението ще бъде използвано, за да се заплатят прожекциите му в британските кина, участия на филма по фестивали и онлайн рекламата му.
Подробности за филма може да разберете от видеото тук:
[iframe src=“ https://www.kickstarter.com/projects/1567687816/last-contact/widget/video.html “ width=“100%“ height=“432″]Режисьорът на „Последна връзка“ Майкъл Гарет споделя пред БНТ, че научава за паметника на Бузлуджа преди година от статия за най-красивите изоставени места на планетата. „Още щом го видях на снимка, усетих пленителното въздействие на паметника. И по някакъв начин се вманиачих по него. Направих дълго проучване за него и си помислих “Чакай! Това може да бъде страхотно място, където да заснема филм!” – казва пред БНТ Майкъл.
Филмът разказва за последният оцелял човек на Земята. Актьорът в тази роля Пол Арчър споделя: “Във филма паметникът играе ролята на научна станция, където моят герой се укрива. Той е бил изпратен там от група хора с целта да осъществи контакт с други оцелели. Така че това място е последната му връзка с човечеството. Нещо, от което той се нуждае, за да живее, но и нещо, което го потиска и го кара да желае напускането му.”
Майкъл Гарет, режисьор на “Последна връзка”: “Щом влезеш вътре виждаш светлината, която влиза през надупчения покрив, висящите парчета мозайка от тавана. Това е страхотно място. Всичко това се вижда и във филма, където чрез мястото пресъздаваме едно невероятно усещане за самота.”
Попитан какво му е мнението за бъдещето на паметника, британският режисьор казва: “Мисля, че говоря и за двама ни, като казвам, че ще сме изключително доволни, ако паметникът бъде възстановен в миналия му блясък. Дори и само да се сложи покрив отгоре, който да го пази от по-нататъшна разруха би било страхотно. Не бихме искали да говорим за това какво той представлява за българите, защото очевидно е свързан със спорен исторически период, но само заради красотата му мисля, че всички ще са доволни, ако бъде възстановен.”
Снимките на филма отнемат 10 дни през февруари 2014 г. при температури от -25ºC. Високопроходимият им автомобил не е могъл да се справи със снежната покривка от 1,5 м. Затова екипът на филма е трябвало да носи на ръка цялата снимачна техника. Предизвикателство за камерата е било и да се снима при толкова ниски температури.