Постоянната експозиция на Национален музей на образованието в Габрово е обновена. Две уникални културни ценности от фонда – релефни карти от началото на миналия век, показват развитието на българската картография след Освобождението. Още тогава те са били полезно учебно помагало. Картите се показват за пръв път в експозицията на НМО, съобщават от музея.
Първата карта на Княжество България
Една от релефните карти е първата на Княжество България, одобрена от Министерството на просвещението за учебни цели. Тя е създадена през 1900 година от подполковник Климент Бояджиев. Картата е стенна, с размери 134/83.5 сантиметра. Изработена е от гипс, цветна, с красива дървена рамка. На нея са отбелязани населените места, железниците, главните шосета, държавните граници, реките, езерата, горите. Мащабът е 1:400 000 (1 см от картата отговаря на 4 километра). Картирането на релефа е в мащаб 1:75 000.
Уникалната карта, обявена за експонат на месец септември, е дарена на музея от Икономически техникум „Георги С. Раковски” (днес Търговска гимназия „Георги С. Раковски”) – Варна.
Следите от Ньойския договор личат върху втората стара карта
Втората културна ценност също е стенна релефна карта на България и части от съседните й държави, изработена от същия автор, от гипс, контурът на основните пътища и реките е нанесен с цветни конци. На картата е отбелязано „II новопоправено издание 1928 г.” и отново носи одобрението на Министерството на просвещението.
Географското изображение е в същия мащаб, размерите са 188/127.5 сантиметра. Освен географските данни – столица, окръжни и околийски градове, села над 5000 души, реки, езера, блата, железници и по-главни шосета, върху картата са нанесени историческите териториални промени на българските земи. Очертани са границите след Ньойския договор от 1919 г. и изгубените наши територии; границите след Лондонския договор от 1913 г.; границите до 1912 г. и след 1878 г.
Интересна информация дава картата за миналото на Добруджа. Масовата представа за нея е безводна равнива, но авторът е нанесъл следи „от някогашни потоци”, които преди столетия са били дори плавателни.
Картата на България е постъпила във фонда на НМО през 1977 г. като дарение от основното училище в с. Градище, Севлиевско.
Командирът на Първа българска армия – и картограф
Климент Бояджиев изработва първата релефна карта на България, когато е действащ военен. Служи в генералния щаб на Българската армия и на 38 години става подполковник. С това звание се подписва и като автор на картата.
По време на Първата световна война командва най-голямата българска военна групировка – Първа армия. Излиза от войната като генерал-лейтенант през 1916 г.
Преди изработването на втората карта Бояджиев преживява тежки години. След 1918 година той заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.