Изработване на нож „Сойка” от потомствен майстор-ножар Георги Мантов е кандидатурата от област Габрово в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“. До пет кандидатури ще бъдат вписани в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство, съобщават от Пресцентъра на Областна администрация Габрово.
„Кандидатурата за нож „сойка“ е издигната от Народно читалище „Зора-1872”, кв. Нова Махала, Габрово. Тя е преминала областния кръг след проведена оценка от петчленна комисия.
Какво е ножката „сойка“?
Ножката „Сойка” е взела името си от птицата сойка – пъстра като нея. В миналото дръжката се е шарила освен с тънка месингова тел (за жълт цвят) и със седеф. За шарките се е използвал точно определен инструмент „кемане”, който прави конусовидни дупчици. В тях се вкарва месинговата тел и се изпилява, докато се изравни с дървото или рога. Багрите за дръжката – червено, синьо, зелено са се получавали след смесване на боя за вълна с восък. На опашката на острието има два отвора – единият за заковаване на дръжката, а на другия се слага халка, която не позволява на острието да се обръща назад. На тази халка се поставя гайтан и се завързва за учкура на престилките на бабите. Острието се шари, когато е още сурово (не калено) с инструмент „жане”. Всеки майстор е имал собствена шарка и терк. След това острието се изправя, слага се в огнището и се калява между 680 до 1050 градуса. Отгрява се (майсторът наблюдава цвета). Слага се в калъп, за да остане право, точи се, полира се и се заковава за дръжката.
Ковашкият занаят е сред първите в Габрово, който според османския закон от 1773 г. създава своя еснафска организация. Че ковачеството е в основата на подема в стопанския живот на града, говорят и някои предания, отразени в народните песни. Най-популярната сред тях гласи, че Габрово е основано от Рачо Ковача от с. Боженци, който пръв се заселил на пътя, водещ през Балкана.
Изработването на нож „сойка“ е съхранено като умения и се предава на поколенията от потомствения майстор-ножар Георги Мантов в неговата работилница в кв. Нова махала, както и от майсторите в РЕМО „Етър“.