Гергьовски люлки и хлябове посрещнаха посетителите на ЕМО „Етър“ на големия пролетен празник Гергьовден. В мандрата по стара традиция се приготвяше масло от прясно мляко в бутало.
От мляко старите българи правели масло, сирене и… безалкохолно
Вейлада Мутафчиева, която бие маслото в мандрата на ЕМО „Етър” на Гергьовден, е израснала в Родопите. Там масло се добива от квасено мляко, а буталото се нарича бурило. Матанът е известен като бърканица и се пие като безалкохолно.
„В Централна Стара планина оставят издоеното мляко да престои два-три дена, за да се прокисне. Тогава се налива в буталото и започва да се бута. Ако е студено времето, се долива топла вода. Постепенно се получават грашки по буталото, което показва, че маслото започва да се оформя. След около час биене маслото може да се извади. В едно бутало се събират около 10 литра мляко, а от него се добива около половин килограм продукт, в зависимост от маслеността.”
На Гергьовден в мандрата на ЕМО „Етър” Вейлада показва на посетителите как се приготвя сирене. Цедилото е сложено над медник, а в него е сместа, от която по-късно ще стане сирене. Прясното е безсолно и може да се яде веднага. По-голямото количество се осолява и оставя да узрее поне 40 дена.
Да се премериш на кантара на Гергьовден
На люлка, вързана на кантар, посетителите на ЕМО „Етър“ можеха да се претеглят. Няма страшно, ако някой установи, че е по-тежък от очакваното. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден, годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.
Гергьовските хлябове се украсяват за плодородие
На чардака над Табаханата Милка Илиева показва на посетителите гергьовски хлябове. „Сутринта се омесват два вида хляб – кошарница и овчарница. Различават се по украсата си. Берат се и билки, прави се венче. Овцата, която първа излезе от кошарата, се украсява с венче, менчето – също. Фигурите върху хляба са символични и се правят за берекет.”
Посетителите в ЕМО „Етър” сами можаха да омесят и украсят гергьовски хляб.
Милка Илиева споделя, че много от хората знаят какви са символите, свързани с Гергьовден. Според нея за запазване на традициите на българския народ, освен родовата памет, голяма роля имат и музеите като „Етър”-а.
Руски гости на Етъра
Валентина идва в ЕМО „Етър” от сибирския град Красноярск. Семейството й има къща на Черноморието и когато е в България, не пропуска да посети места, свързани с общата ни история. Шипка е нещо свято за нея.
В ЕМО „Етър” Валентина се запозна с българските традиции, свързани с Гергьовден. Празникът се отбелязва по подобаващ начин и в Русия, но има по-скоро църковен характер. Новост за Валентина са люлките, закачени на кантар и обредните хлябове. Маслото обаче се прави по един и същ начин. Дори буталото, което Валентина вижда в мандрата на ЕМО „Етър”, почти не се различава от използваното от руснаците в миналото. Но технологиите за биене на масло са различни, дори в отделните краища на България.