Напусна ни поетесата от Габрово Райна Ботева (Бонира). Погребението ще се състои на 18 октомври 2023 г. от 11:00 ч. на Централните гробища в Габрово. За това съобщиха от Дружеството на писателите – Габрово. От дружеството споделят още:
„Райна Николова КРОТЕВА – БОТЕВА (БОНИРА) е родена на 10 юни 1933 г. в София. Баща ѝ Никола Ненчев Кротев, роден в гр. Дряново в семейството на опълченеца Ненчо Кротев, е архитект и цигулар, бил е зам. кмет на Габровската община, а по-късно – началник на Архитектурния отдел на Общината. Майка ѝ Стефана Петрова Петкова завършва стоматология във Франция.
Райна учи в Първа прогимназия „Радион Умников”, завършва Априловската гимназия и висше образование в Института по култура в Ленинград (сега Санкт Петербург), с втора специалност хорово дирижиране. В Габрово работи като хоров диригент и директор на Профсъюзния дом на културата и директор на Концертна дирекция. Тя израства и се възпитава в Народния съюз за спорт и техника, в Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) и в Българската авиационна федерация.
Стихове пише от ученически години, написва и много текстове за песни. През 1964 г. печели ІІ-ра награда на Националния конкурс за поезия и единствена спечелва наградата от Националния анонимен конкурс за текст на нов химн на Народна Република България, в който участват 497 български поети. След редица перипетии текстът на Райна Ботева не става химн, а се приема химна „Мила Родино”. През 1976 г. на Международния конкурс „Златният Орфей” печели втора награда за текста на песента „Аз съм сила и нежност” по музика на Янко Миладинов в изпълнение на Йорданка Христова. На следващата година печели трета награда за текст на песента „Връстници” в изпълнение на Михаил Белчев. Двадесет и девет нейни стихотворения са станали известни песни, записани на плочи (около 50 на брой) и излъчвани по Радио София. Тя е първият председател на дружество „Мати Болгария”, основано през 1994 г. в Габрово. Издава стихосбирката „Гергьовски люлки” (1994). Има много публикации в периодичния печат и три неиздадени стихосбирки.
Райна Ботева е почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и автор на марша на съюза „Тръбата свири сбор” по музика на проф. Александър Танев. Автор е на „Марш на ножаря” с музика на Стефка Карапенева. Майка на двама сина – Стефан и Боян, баба на шест внуци и прабаба на една правнучка.
Райна Ботева е дългогодишен член на Дружеството на писателите в Габрово, емоционален изпълнител на своите стихове, с които ще остане завинаги в нашите сърца!“
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Ѝ ПАМЕТ!
ЗАВЕЩАНИЕ
На моите синове и внуци,
на моите приятели – с обич!
Айя
Не ви дарявам злато и картини,
ни ордени, имоти и поука!
Животът ми сред песните премина,
по пътища, избирани наслука…
Не съм безгрешна, но съм искрена
и грешки мога да прощавам.
В живота имам своя истина…
Приятелите не забравям!
Обиди, завист и омраза
захвърлих нейде зад баира.
В сърцето светъл спомен пазя…
И своя път сама избирам!
На себе си останах вярна
и никого не съм предала.
Прескачах прагове коварни
и от сърце съм се раздавала.
Не страдам, че съм вече остаряла
и с бели цветове накичена…
От малка още много съм се смяла
и, вярвайте ми, силно съм обичала!
СРЕЩУ ВЯТЪРА
Повярвай, мъката пречиства
дълбоко и страстно,
по-властно от радостта,
за да станат мислите
и чувствата неудържими,
ако са истински…
Или да ги отвее гордостта,
ако е можело и без тях.
Ех, мои ветрени мелници,
бихте ли лудели от радост
при среща с вятъра,
ако не познавахте унинието
на покоя? Прииждайте,
прииждайте, мои ветрове,
и добри, и сърдити!
Насрещни ветрове…
Благословени ветрове!
ПОПЪТНО
Добре ми е, когато съм на път
и вятъра на рисковете гоня…
Когато оня порив непокорен
отново неизвестното привлича…
Обичам ви, приятели попътни,
разлюбени на нечий кръстопът
и пак на път във късен час поели –
в тревожен път, но път.
И нека някой някого очаква…
Нека ни наричат „романтици”.
Без порив не живеят,
под стрехите не пеят –
за полет са родени птиците.