След дълго боледуване на 1 юни ни напусна поетът Петко Братинов. Роден е на 13 септември 1939 г. в с. Горна Росица, Севлиевско. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Издал е 15 книги със стихотворения и поеми, сред които „Движение”, „Полюси”, „Траектория”, „Предимство”, „Привлечен от свещта”, „Насаме с далечината”, „Небето в мен”, „Самозащита”, „Гнездо над пропастта”, „Смъртта на огъня”, „Вкусът на пепелта”, „Почти без изход”, „Обратни мисли”, „Преди сълзата да застине”, „До следващия здрач” и др.
Работил е в Радио София, вестниците „Народна младеж, „Пулс”, „Литературен фронт”, сп. „Български воин”. Бил е директор на Националния литературен музей и на издателство „Български писател”, председател на Творческия фонд на СБП.
Творбите му са превеждани на чужди езици. Удостояван е с наши и чуждестранни награди за литература.
Поклон пред светлата му памет!
Религия | Петко Братинов
Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.
Трябва да съществува едно момиче!…
Може да се намира завинаги в някаква далечна страна.
Може да се усмихва дори в някакви чужди ръце.
Може!
Не е толкова важно това.
Важно е момичето да е родено.
То ще те приспива в мъглите на своето гълъбово тяло.
То ще ти бъде зелена църква със единствени светли камбани.
Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишането на иконите.
Всеки човек има нужда от църква!…
Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак, за да ги спреш —
едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ.
Бел. ред. В статията е използвана информация от Съюза на българските писатели.