ЕМО „Етър“ обявява майсторска надпревара по тъкане на колани „на кори“ през 2016 г.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Тъкане на колани „на кори” © ЕМО "Етър"
Тъкане на колани „на кори” © ЕМО „Етър“

Майсторската надпревара в Етнографския музей на открито „Етър” тази година ще бъде посветена на занаята „Тъкане на колани „на кори”. Надпреварата ще  се състои по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти. Началото й ще бъде поставено на 2 септември от 13:30 часа.

XIV Международен панаир на традиционните занаяти от 2 до 6 септември в ЕМО „Етър” (ПРОГРАМА)

Според регламента на състезанието участниците трябва да изработят два предмета. Единият е задължителен – точно копие на колан, тъкан „на кори”, а вторият предмет е по избор. Резултатите от състезанието ще се обявят по време на традиционната „Вечер на майстора”, която тази година е на 5 септември. Победителят ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка” и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър” през следващата година.

Какво е тъкане на колани „на кори“?

Тъкане на колани „на кори” © ЕМО "Етър"
Тъкане на колани „на кори” © ЕМО „Етър“

Занаятът „Тъкане на колани „на кори” е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство, разказват от ЕМО „Етър“.

Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори” е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.

Тъканите колани „на кори” са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

Коланите, тъкани „на кори”, са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан. Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож.

Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент. Ширината на колан, тъкан „на кори” може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.

С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.

Майсторската надпревара в ЕМО „Етър“ – наследник на възрожденска традиция

Майсторите в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори”

Annelies Tajman – Bergisch от град Девентер, източна Холандия е чуждестранен участник в надпреварата. Тя започва да се занимава с тъкане на колани „на кори” преди 20 години, след едно посещение на музей на открито в Холандия. Annelies Tajman – Bergisch е музикант и учител по народни танци, интересува се от носии и бродерия.

Марияна Георгиева е от Пловдив. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1987 г. със занаят „художествени тъкани”. Изработва платове, престилки и колани по автентични образци. Участва със своя продукция в изложби и е активна в работата на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.

Софка Димитрова е от Шумен. По професия е тъкачка. През 2014 г. със занаята „Тъкане на колани „на кори” влиза в Националната система „Живи човешки съкровища” към Министерство на културата.

Николинка Тодорова от Разград е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори”, тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.

Цветалина Терзиева от Разград е майстор по „художествено плетиво”. Член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Показвала е своите умения на различни форуми в страната и чужбина.

Параскева Стоянова е от Търговище. От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Тъкани”. Представител е на Регионалната занаятчийска камара в Търговище. От 2013 г. започва да тъче колани „на кори”. Участва в много изложби в цялата страна.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.