Купа със сено във формата на оригинална беседка за посетителите на ЕМО „Етър“ направи Дамян Христов, екскурзовод в музея. Туристите могат да седнат под купата със сено край Къщата с механата и да се потопят в миналото на нашите предци под ромона на реката и прохладата на Балкана.
Купите със сено по някакъв начин приличат на създателя си. Купата в ЕМО „Етър“ през годините също е била различна. Но има принципи, които се спазват при изграждането й. В средата на всяка купа има кол, около който да се задържи сеното. Колът служи и за опора на човека, който я изгражда. Накрая се слага едно гърне.
Да изградиш купа със сено не е лесна работа. Формата, височината, обемът й – всичко това зависи от характера на майстора, който я създава. Днес по селата все още можем да видим купи, които служат за изхранване на животните от едно стопанство. Но купата със сено вече е нещо достойно да присъства в един музея.
Първата купа от сено в Етнографски музей на открито „Етър“ е направена през 1966 година, когато е открита Възрожденската къща с механа и е оформен нейния двор. Самата постройка е копие на съществувала някога къща в квартал Етъра. При създаването й в музея е решено помещенията от долния етаж да бъдат пригодени за механа, вместо за животински обори. Дворът е запазен в оригинален вид, включително и със съществувалата в него купа със сено. В ЕМО „Етър“ тя е пригодена за нуждите на посетителите, като от нея е направена оригинална беседка. За купата се използват 2 тона сено.
Не е проста работа да направиш купа със сено. Днес не са много хората, които могат да се справят с тази изискваща познание и опит работа. През годините купата в ЕМО „Етър“ се свързва с името на бай Кольо Коев. През 2006 година е направена нова купа със сено от Ганчо Христов. През 2010 година купата е изградена от Стоян Стоянов, млад мъж от квартал Нова махала.